Rasulullah menyerahkan kebun Khaibar kepada penduduknya untuk digarap dengan biaya mereka sendiri, dengan bagian separuh dari hasilnya

و حَدَّثَنِي عَلِيُّ بْنُ حُجْرٍ السَّعْدِيُّ حَدَّثَنَا عَلِيٌّ وَهُوَ ابْنُ مُسْهِرٍ أَخْبَرَنَا عُبَيْدُ اللَّهِ عَنْ نَافِعٍ عَنْ ابْنِ عُمَرَ قَالَ أَعْطَى رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ خَيْبَرَ بِشَطْرِ مَا يَخْرُجُ مِنْ ثَمَرٍ أَوْ زَرْعٍ فَكَانَ يُعْطِي أَزْوَاجَهُ كُلَّ سَنَةٍ مِائَةَ وَسْقٍ ثَمَانِينَ وَسْقًا مِنْ تَمْرٍ وَعِشْرِينَ وَسْقًا مِنْ شَعِيرٍ فَلَمَّا وَلِيَ عُمَرُ قَسَمَ خَيْبَرَ خَيَّرَ أَزْوَاجَ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَنْ يُقْطِعَ لَهُنَّ الْأَرْضَ وَالْمَاءَ أَوْ يَضْمَنَ لَهُنَّ الْأَوْسَاقَ كُلَّ عَامٍ فَاخْتَلَفْنَ فَمِنْهُنَّ مَنْ اخْتَارَ الْأَرْضَ وَالْمَاءَ وَمِنْهُنَّ مَنْ اخْتَارَ الْأَوْسَاقَ كُلَّ عَامٍ فَكَانَتْ عَائِشَةُ وَحَفْصَةُ مِمَّنْ اخْتَارَتَا الْأَرْضَ وَالْمَاءَ و حَدَّثَنَا ابْنُ نُمَيْرٍ حَدَّثَنَا أَبِي حَدَّثَنَا عُبَيْدُ اللَّهِ حَدَّثَنِي نَافِعٌ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عُمَرَ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ عَامَلَ أَهْلَ خَيْبَرَ بِشَطْرِ مَا خَرَجَ مِنْهَا مِنْ زَرْعٍ أَوْ ثَمَرٍ وَاقْتَصَّ الْحَدِيثَ بِنَحْوِ حَدِيثِ عَلِيِّ بْنِ مُسْهِرٍ وَلَمْ يَذْكُرْ فَكَانَتْ عَائِشَةُ وَحَفْصَةُ مِمَّنْ اخْتَارَتَا الْأَرْضَ وَالْمَاءَ وَقَالَ خَيَّرَ أَزْوَاجَ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَنْ يُقْطِعَ لَهُنَّ الْأَرْضَ وَلَمْ يَذْكُرْ الْمَاءَ و حَدَّثَنِي أَبُو الطَّاهِرِ حَدَّثَنَا عَبْدُ اللَّهِ بْنُ وَهْبٍ أَخْبَرَنِي أُسَامَةُ بْنُ زَيْدٍ اللَّيْثِيُّ عَنْ نَافِعٍ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عُمَرَ قَالَ لَمَّا افْتُتِحَتْ خَيْبَرُ سَأَلَتْ يَهُودُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَنْ يُقِرَّهُمْ فِيهَا عَلَى أَنْ يَعْمَلُوا عَلَى نِصْفِ مَا خَرَجَ مِنْهَا مِنْ الثَّمَرِ وَالزَّرْعِ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أُقِرُّكُمْ فِيهَا عَلَى ذَلِكَ مَا شِئْنَا ثُمَّ سَاقَ الْحَدِيثَ بِنَحْوِ حَدِيثِ ابْنِ نُمَيْرٍ وَابْنِ مُسْهِرٍ عَنْ عُبَيْدِ اللَّهِ وَزَادَ فِيهِ وَكَانَ الثَّمَرُ يُقْسَمُ عَلَى السُّهْمَانِ مِنْ نِصْفِ خَيْبَرَ فَيَأْخُذُ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ الْخُمْسَ

Предаде ми [Али ибн Худжр Ас Саади], че [Али, т.е. Ибн Мушир] ни е предал [Убайдуллах] от [Нафи], че [Ибн Умар] е казал: „Пратеникът на Аллах, саллаллаху алейхи уа саллям, е давал (заплати) на жителите на Хайбар с част от растенията или културите, които са произвеждали. След това е разпределял всяка година на съпругите си сто уасака, а именно осемдесет уасака и двадесет пшеница. Когато Умар ибн Хатхаб дойде на власт, тогава земята на Хайбар започна да се разпределя. Умар даде избор на съпругите на Пророка саллаллаху алейхи уа саллям дали искат да получат земя и вода или да продължат да получават хранителни дажби от няколко уасака, както обикновено всяка година. Сред тях някои избраха разпределението на земя и вода, докато други избраха обичайната дажба всяка година. В този случай Аиша и Хафса избраха разпределението на земя и вода.“ „Ибн Нумайр ни е казал [Ибн Нумайр], ни е казал [баща ми], ни е казал [Убайдулах], ми е казал [Нафи] от [Абдулах бин Умар], че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) веднъж е наемал хората от Хайбар с надници от някои от посевите, които са засадили, или от плодовете, които са отгледали...“ след това той продължи хадиса, както в хадиса на Али бин Мушир, и не спомена лафаз; Междувременно Айся и Хафшах са били сред онези, които са избрали разделянето на земята и водата. И ми е било предадено [Абу Тахир], че [Абдулах бин Уахб] ми е казал [Усама бин Зайд Ал Лайци] от [Нафи] от [Абдулах бин Умар], че е казал; „Когато Хайбар бил завладян, евреите помолили Пратеника на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат на него) да им позволи да останат там, за да работят на оризовите полета и нивите, като им се възнаграждава с половината от реколтата или плодовете, които произвеждат.“ Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отговорил: „Ще ви позволим да останете до определения от нас срок.“ След това той продължил хадиса подобно на хадиса на Ибн Нумайр и Ибн Мушир от Убайдуллах с допълнителен лафаз; и половината от плодовете от реколтата на ганимата в Хайбар били разпределени, а Пратеникът на Аллах (с.а.с.) взел една пета.“