Tata cara tayamum

حَدَّثَنَا أَبُو حَفْصٍ عَمْرُو بْنُ عَلِيٍّ الْفَلَّاسُ حَدَّثَنَا يَزِيدُ بْنُ زُرَيْعٍ حَدَّثَنَا سَعِيدٌ عَنْ قَتَادَةَ عَنْ عَزْرَةَ عَنْ سَعِيدِ بْنِ عَبْدِ الرَّحْمَنِ بْنِ أَبْزَى عَنْ أَبِيهِ عَنْ عَمَّارِ بْنِ يَاسِرٍأَنَّ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَمَرَهُ بِالتَّيَمُّمِ لِلْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِقَالَ وَفِي الْبَاب عَنْ عَائِشَةَ وَابْنِ عَبَّاسٍ قَالَ أَبُو عِيسَى حَدِيثُ عَمَّارٍ حَدِيثٌ حَسَنٌ صَحِيحٌ وَقَدْ رُوِيَ عَنْ عَمَّارٍ مِنْ غَيْرِ وَجْهٍ وَهُوَ قَوْلُ غَيْرِ وَاحِدٍ مِنْ أَهْلِ الْعِلْمِ مِنْ أَصْحَابِ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْهُمْ عَلِيٌّ وَعَمَّارٌ وَابْنُ عَبَّاسٍ وَغَيْرِ وَاحِدٍ مِنْ التَّابِعِينَ مِنْهُمْ الشَّعْبِيُّ وَعَطَاءٌ وَمَكْحُولٌ قَالُوا التَّيَمُّمُ ضَرْبَةٌ لِلْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِ وَبِهِ يَقُولُ أَحْمَدُ وَإِسْحَقُ و قَالَ بَعْضُ أَهْلِ الْعِلْمِ مِنْهُمْ ابْنُ عُمَرَ وَجَابِرٌ وَإِبْرَاهِيمُ وَالْحَسَنُ قَالُوا التَّيَمُّمُ ضَرْبَةٌ لِلْوَجْهِ وَضَرْبَةٌ لِلْيَدَيْنِ إِلَى الْمِرْفَقَيْنِ وَبِهِ يَقُولُ سُفْيَانُ الثَّوْرِيُّ وَمَالِكٌ وَابْنُ الْمُبَارَكِ وَالشَّافِعِيُّ وَقَدْ رُوِيَ هَذَا الْحَدِيثُ عَنْ عَمَّارٍ فِي التَّيَمُّمِ أَنَّهُ قَالَ لِلْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِ مِنْ غَيْرِ وَجْهٍ وَقَدْ رُوِيَ عَنْ عَمَّارٍ أَنَّهُ قَالَ تَيَمَّمْنَا مَعَ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ إِلَى الْمَنَاكِبِ وَالْآبَاطِ فَضَعَّفَ بَعْضُ أَهْلِ الْعِلْمِ حَدِيثَ عَمَّارٍ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فِي التَّيَمُّمِ لِلْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِ لَمَّا رُوِيَ عَنْهُ حَدِيثُ الْمَنَاكِبِ وَالْآبَاطِ قَالَ إِسْحَقُ بْنُ إِبْرَاهِيمَ بْنِ مَخْلَدٍ الْحَنْظَلِيُّ حَدِيثُ عَمَّارٍ فِي التَّيَمُّمِ لِلْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِ هُوَ حَدِيثٌ حَسَنٌ صَحِيحٌ وَحَدِيثُ عَمَّارٍ تَيَمَّمْنَا مَعَ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ إِلَى الْمَنَاكِبِ وَالْآبَاطِ لَيْسَ هُوَ بِمُخَالِفٍ لِحَدِيثِ الْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِ لِأَنَّ عَمَّارًا لَمْ يَذْكُرْ أَنَّ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَمَرَهُمْ بِذَلِكَ وَإِنَّمَا قَالَ فَعَلْنَا كَذَا وَكَذَا فَلَمَّا سَأَلَ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَمَرَهُ بِالْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِ فَانْتَهَى إِلَى مَا عَلَّمَهُ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ الْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِ وَالدَّلِيلُ عَلَى ذَلِكَ مَا أَفْتَى بِهِ عَمَّارٌ بَعْدَ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فِي التَّيَمُّمِ أَنَّهُ قَالَ الْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِ فَفِي هَذَا دَلَالَةٌ أَنَّهُ انْتَهَى إِلَى مَا عَلَّمَهُ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَعَلَّمَهُ إِلَى الْوَجْهِ وَالْكَفَّيْنِ قَالَ و سَمِعْت أَبَا زُرْعَةَ عُبَيْدَ اللَّهِ بْنَ عَبْدِ الْكَرِيمِ يَقُولُ لَمْ أَرَ بِالْبَصْرَةِ أَحْفَظَ مِنْ هَؤُلَاءِ الثَّلَاثَةِ عَلِيِّ بْنِ الْمَدِينِيِّ وَابْنِ الشَّاذَكُونِيِّ وَعَمْرِو بْنِ عَلِيٍّ الْفَلَّاسِ قَالَ أَبُو زُرْعَةَ وَرَوَى عَفَّانُ بْنُ مُسْلِمٍ عَنْ عَمْرِو بْنِ عَلِيٍّ حَدِيثًا

ни е разказал [Абу Хафш Амру бин Али Ал Фалас], че е казал; ни е казал [Язид Ибн Зурай], че е казал; ни е казал [Саид] от [Катада] от [Азра] от [Саид бин Абдурахман бин Абза] от [баща му] от [Амар бин Ясир], че е казал; „Пророкът саллаллаху алейхи уа саллам му е заповядал да извърши тайамум на лицето и дланите на двете ръце.“ Той е казал; „В тази глава има и история от Айся и Ибн Абас.“ Абу Иса е казал; „Този ​​хадис на Аммар е хасан сахих. Той е предаден и от Аммар по много канали. Това е мнението не само на един от сподвижниците на Пророка (с.а.с.). Сред тях са Али, Аммар, Ибн Абас и много други от табиите, като Аш Сяби, Ата и Махул. Те са казали: „Тайаммумът е един удар за лицето и двете длани.“ Това мнение е било споделено от Ахмад и Исхак. А някои учени, като Ибн Умар, Джабир, Ибрахим и Ал Хасан, са казали: „Тайаммумът е един удар за лицето и един удар за двете длани до лактите.“ Това мнение е споделено от Суфян Атс Саури, Малик, бин Ал Мубарак и Сяфии. Хадисът за този тайаммум, а именно, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „за лицето и двете длани“, е предаден и от...“ Амар чрез друг канал. Този хадис също е предаден от Амар, че той е казал: „Веднъж заедно с Пророка саллаллаху алейхи уа селлем направихме тайамум до раменете и подмишниците.“ Някои учени обаче отслабват хадиса на Амар от Пророка саллаллаху алейхи уа селлем относно тайамум на лицето и дланите на ръцете, когато хадисът за тайамум на раменете и подмишниците също е предаден от него. Исхак бин Ибрахим бин Махлад Ал Ханжали е казал: „Хадисът на Амар относно тайамум на лицето и дланите на ръцете е автентичен хадис. Междувременно, хадисът на Амар, който гласи: „Веднъж заедно с Пророка саллаллаху алейхи уа селлем направихме тайамум до раменете и подмишниците“, не противоречи на хадиса за лицето и дланите. Защото Амар не спомена, че Пророкът (с.а.с.) им е заповядал да направят това. А само каза: „Ние направихме това и ни харесва това.“ Когато попитал Пророка (с.а.с.), той му заповядал да избърше лицето и двете си длани, така че се получило това, на което Пророкът (с.а.с.) го е научил, а именно да избърше лицето и двете си длани. Доказателството за това е фетвата на Амар от Пророка (с.а.с.) за тайаммума, която той е казал: „(избърсване) на лицето и двете си длани.“ Така че в този случай доказателството е това, което Пророкът (с.а.с.) е научил да избърше лицето и двете си длани.“ Той казал: „Чух Абу Зура бин Абдул Керим да казва; „Никога не съм виждал в град Басра някой да е по-запомнящ се от трима души: Али бин Ал-Мадини, Ибн Аш Шадзакуни и Амр бин Али Ал-Фалас.“ Абу Зураха каза: „Афан бин Муслим е предал хадис от Амр бин Али.“