Имам Ахмад : 26307

حَدَّثَنَا هَاشِمٌ قَالَ ثَنَا عَبْدُ الْحَمِيدِ قَالَ حَدَّثَنِي شَهْرٌ قَالَ سَمِعْتُ أَسْمَاءَ بِنْتَ يَزِيدَ الْأَنْصَارِيَّةَ تُحَدِّثُ زَعَمَتْ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مَرَّ فِي الْمَسْجِدِ يَوْمًا وَعُصْبَةٌ مِنْ النِّسَاءِ قُعُودٌ فَأَلْوَى بِيَدِهِ إِلَيْهِنَّ بِالسَّلَامِ قَالَ إِيَّاكُنَّ وَكُفْرَانَ الْمُنَعَّمِينَ إِيَّاكُنَّ وَكُفْرَانَ الْمُنَعَّمِينَ قَالَتْ إِحْدَاهُنَّ يَا رَسُولَ اللَّهِ أَعُوذُ بِاللَّهِ يَا نَبِيَّ اللَّهِ مِنْ كُفْرَانِ اللَّهِ قَالَ بَلَى إِنَّ إِحْدَاكُنَّ تَطُولُ أَيْمَتُهَا وَيَطُولُ تَعْنِيسُهَا ثُمَّ يُزَوِّجُهَا اللَّهُ الْبَعْلَ وَيُفِيدُهَا الْوَلَدَ وَقُرَّةَ الْعَيْنِ ثُمَّ تَغْضَبُ الْغَضْبَةَ فَتُقْسِمُ بِاللَّهِ مَا رَأَتْ مِنْهُ سَاعَةَ خَيْرٍ قَطُّ فَذَلِكَ مِنْ كُفْرَانِ نِعَمِ اللَّهِ عَزَّ وَجَلَّ وَذَلِكَ مِنْ كُفْرَانِ الْمُنَعَّمِينَ

[Хасийм] ни каза, ни каза [Ал Хамид] каза, ми каза [Сяхр] каза: „Чух [Асма бинт Язид Ал Аншария] да разказва, той призна, че един ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) минал покрай една джамия и там имало група жени, които седели наоколо, затова той им махнал с ръка с поздрав и казал: „Стойте далеч от неверието си във Всемогъщия, който дава милости, стойте далеч от това да бъдете неблагодарни към Всемогъщия, който дава милости.“ Един от нас каза: „О, Пратенико на Аллах, ние търсим убежище в Аллах, о, Набиюлах, какво означава неверие към Аллах?“ Той каза: „Една от вас отложи брака си, докато не стана стара мома, след което Аллах я омъжи за мъж и ѝ даде дете за утеха. Но след това тя се ядоса и се закле в името на Аллах, че никога не е виждала и най-малката доброта у (съпруга си), тогава това се разбира под дискредитиране на Аллах и това се разбира под невярване на Всемогъщия, който дава благословии.“