Имам Ахмад (الامام احمد) - 26363 Хадиси
Хадиси
Имам Ахмад : 1
حَدَّثَنَا عَبْدُ اللَّهِ بْنُ نُمَيْرٍ قَالَ أَخْبَرَنَا إِسْمَاعِيلُ يَعْنِي ابْنَ أَبِي خَالِدٍ عَنْ قَيْسٍ قَالَ قَامَ أَبُو بَكْرٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ فَحَمِدَ اللَّهَ وَأَثْنَى عَلَيْهِ ثُمَّ قَالَ يَا أَيُّهَا النَّاسُ إِنَّكُمْ تَقْرَءُونَ هَذِهِ الْآيَةَ { يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا عَلَيْكُمْ أَنْفُسَكُمْ لَا يَضُرُّكُمْ مَنْ ضَلَّ إِذَا اهْتَدَيْتُمْ } وَإِنَّا سَمِعْنَا رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ إِنَّ النَّاسَ إِذَا رَأَوْا الْمُنْكَرَ فَلَمْ يُنْكِرُوهُ أَوْشَكَ أَنْ يَعُمَّهُمْ اللَّهُ بِعِقَابِهِ
Каза ни [Абдулах бин Нумайр], че е казал; съобщи ни [Исмаил] от [Каис], че е казал; [Абу Бакр] стана и възхвали Аллах и Го пречисти, след което каза: О, хора, наистина прочетохте този стих: „О, вие, които вярвате, пазете се; никой заблуден човек няма да ви навреди, ако сте били напътени.“ (QS Ал-Майда, стих 105). И наистина чухме Пророка (с.а.с.) да казва: „Наистина, ако хората видят злото и след това не го отрекат, тогава Аллах почти ще наложи наказание върху всички тях.“
Хадиси
Имам Ахмад : 2
حَدَّثَنَا وَكِيعٌ قَالَ حَدَّثَنَا مِسْعَرٌ وَسُفْيَانُ عَنْ عُثْمَانَ بْنِ الْمُغِيرَةِ الثَّقَفِيِّ عَنْ عَلِيِّ بْنِ رَبِيعَةَ الْوَالِبِيِّ عَنْ أَسْمَاءَ بْنِ الْحَكَمِ الْفَزَارِيِّ عَنْ عَلِيٍّ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَ كُنْتُ إِذَا سَمِعْتُ مِنْ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ حَدِيثًا نَفَعَنِي اللَّهُ بِمَا شَاءَ مِنْهُ وَإِذَا حَدَّثَنِي عَنْهُ غَيْرِي اسْتَحْلَفْتُهُ فَإِذَا حَلَفَ لِي صَدَّقْتُهُ وَإِنَّ أَبَا بَكْرٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ حَدَّثَنِي وَصَدَقَ أَبُو بَكْرٍ أَنَّهُ سَمِعَ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ مَا مِنْ رَجُلٍ يُذْنِبُ ذَنْبًا فَيَتَوَضَّأُ فَيُحْسِنُ الْوُضُوءَ قَالَ مِسْعَرٌ وَيُصَلِّي وَقَالَ سُفْيَانُ ثُمَّ يُصَلِّي رَكْعَتَيْنِ فَيَسْتَغْفِرُ اللَّهَ عَزَّ وَجَلَّ إِلَّا غَفَرَ لَهُ
След като ни разказа [Уаки], той каза; След като ни разказа [Мисар] и [Суфян] от [Усман бин Ал-Мугира Атс Цакафи] от [Али бин Рабиа Ал-Уалиби] от [Асма бин Ал-Хакам Ал-Фазари] от [Али], той каза: Ако чуя хадис от Пратеника на Аллах, саллаллаху алейхи уа саллям, тогава Аллах ми дава облаги от него според това, което пожелае. И ако някой друг ми го разкаже, тогава го моля да се закълне, ако ми се е заклел, тогава го потвърждавам. Наистина, Абу Бакр ми е казал, и е вярно, че [Абу Бакр] е чул Пророка (с.а.с.) да казва: „Не е човек, който извършва грях и след това се абдести и го прави добър“ - каза Мис'ар; - „после се моли“, докато Суфян казва: „след това се моли два рак'ата и моли Аллах за прошка, освен ако със сигурност Аллах не прости греха му.“
Хадиси
Имам Ахмад : 3
حَدَّثَنَا عَمْرُو بْنُ مُحَمَّدٍ أَبُو سَعِيدٍ يَعْنِي الْعَنْقَزِيَّ قَالَ حَدَّثَنَا إِسْرَائِيلُ عَنْ أَبِي إِسْحَاقَ عَنِ الْبَرَاءِ بْنِ عَازِبٍ قَالَ اشْتَرَى أَبُو بَكْرٍ مِنْ عَازِبٍ سَرْجًا بِثَلَاثَةَ عَشَرَ دِرْهَمًا قَالَ فَقَالَ أَبُو بَكْرٍ لِعَازِبٍ مُرْ الْبَرَاءَ فَلْيَحْمِلْهُ إِلَى مَنْزِلِي فَقَالَ لَا حَتَّى تُحَدِّثَنَا كَيْفَ صَنَعْتَ حِينَ خَرَجَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَأَنْتَ مَعَهُ قَالَ فَقَالَ أَبُو بَكْرٍ خَرَجْنَا فَأَدْلَجْنَا فَأَحْثَثْنَا يَوْمَنَا وَلَيْلَتَنَا حَتَّى أَظْهَرْنَا وَقَامَ قَائِمُ الظَّهِيرَةِ فَضَرَبْتُ بِبَصَرِي هَلْ أَرَى ظِلًّا نَأْوِي إِلَيْهِ فَإِذَا أَنَا بِصَخْرَةٍ فَأَهْوَيْتُ إِلَيْهَا فَإِذَا بَقِيَّةُ ظِلِّهَا فَسَوَّيْتُهُ لِرَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَفَرَشْتُ لَهُ فَرْوَةً وَقُلْتُ اضْطَجِعْ يَا رَسُولَ اللَّهِ فَاضْطَجَعَ ثُمَّ خَرَجْتُ أَنْظُرُ هَلْ أَرَى أَحَدًا مِنْ الطَّلَبِ فَإِذَا أَنَا بِرَاعِي غَنَمٍ فَقُلْتُ لِمَنْ أَنْتَ يَا غُلَامُ فَقَالَ لِرَجُلٍ مِنْ قُرَيْشٍ فَسَمَّاهُ فَعَرَفْتُهُ فَقُلْتُ هَلْ فِي غَنَمِكَ مِنْ لَبَنٍ قَالَ نَعَمْ قَالَ قُلْتُ هَلْ أَنْتَ حَالِبٌ لِي قَالَ نَعَمْ قَالَ فَأَمَرْتُهُ فَاعْتَقَلَ شَاةً مِنْهَا ثُمَّ أَمَرْتُهُ فَنَفَضَ ضَرْعَهَا مِنْ الْغُبَارِ ثُمَّ أَمَرْتُهُ فَنَفَضَ كَفَّيْهِ مِنْ الْغُبَارِ وَمَعِي إِدَاوَةٌ عَلَى فَمِهَا خِرْقَةٌ فَحَلَبَ لِي كُثْبَةً مِنْ اللَّبَنِ فَصَبَبْتُ يَعْنِي الْمَاءَ عَلَى الْقَدَحِ حَتَّى بَرَدَ أَسْفَلُهُ ثُمَّ أَتَيْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَوَافَيْتُهُ وَقَدْ اسْتَيْقَظَ فَقُلْتُ اشْرَبْ يَا رَسُولَ اللَّهِ فَشَرِبَ حَتَّى رَضِيتُ ثُمَّ قُلْتُ هَلْ أَنَى الرَّحِيلُ قَالَ فَارْتَحَلْنَا وَالْقَوْمُ يَطْلُبُونَا فَلَمْ يُدْرِكْنَا أَحَدٌ مِنْهُمْ إِلَّا سُرَاقَةُ بْنُ مَالِكِ بْنِ جُعْشُمٍ عَلَى فَرَسٍ لَهُ فَقُلْتُ يَا رَسُولَ اللَّهِ هَذَا الطَّلَبُ قَدْ لَحِقَنَا فَقَالَ لَا تَحْزَنْ إِنَّ اللَّهَ مَعَنَا حَتَّى إِذَا دَنَا مِنَّا فَكَانَ بَيْنَنَا وَبَيْنَهُ قَدْرُ رُمْحٍ أَوْ رُمْحَيْنِ أَوْ ثَلَاثَةٍ قَالَ قُلْتُ يَا رَسُولَ اللَّهِ هَذَا الطَّلَبُ قَدْ لَحِقَنَا وَبَكَيْتُ قَالَ لِمَ تَبْكِي قَالَ قُلْتُ أَمَا وَاللَّهِ مَا عَلَى نَفْسِي أَبْكِي وَلَكِنْ أَبْكِي عَلَيْكَ قَالَ فَدَعَا عَلَيْهِ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَقَالَ اللَّهُمَّ اكْفِنَاهُ بِمَا شِئْتَ فَسَاخَتْ قَوَائِمُ فَرَسِهِ إِلَى بَطْنِهَا فِي أَرْضٍ صَلْدٍ وَوَثَبَ عَنْهَا وَقَالَ يَا مُحَمَّدُ قَدْ عَلِمْتُ أَنَّ هَذَا عَمَلُكَ فَادْعُ اللَّهَ أَنْ يُنْجِيَنِي مِمَّا أَنَا فِيهِ فَوَاللَّهِ لَأُعَمِّيَنَّ عَلَى مَنْ وَرَائِي مِنْ الطَّلَبِ وَهَذِهِ كِنَانَتِي فَخُذْ مِنْهَا سَهْمًا فَإِنَّكَ سَتَمُرُّ بِإِبِلِي وَغَنَمِي فِي مَوْضِعِ كَذَا وَكَذَا فَخُذْ مِنْهَا حَاجَتَكَ قَالَ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ لَا حَاجَةَ لِي فِيهَا قَالَ وَدَعَا لَهُ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَأُطْلِقَ فَرَجَعَ إِلَى أَصْحَابِهِ وَمَضَى رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَأَنَا مَعَهُ حَتَّى قَدِمْنَا الْمَدِينَةَ فَتَلَقَّاهُ النَّاسُ فَخَرَجُوا فِي الطَّرِيقِ وَعَلَى الْأَجَاجِيرِ فَاشْتَدَّ الْخَدَمُ وَالصِّبْيَانُ فِي الطَّرِيقِ يَقُولُونَ اللَّهُ أَكْبَرُ جَاءَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ جَاءَ مُحَمَّدٌ قَالَ وَتَنَازَعَ الْقَوْمُ أَيُّهُمْ يَنْزِلُ عَلَيْهِ قَالَ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَنْزِلُ اللَّيْلَةَ عَلَى بَنِي النَّجَّارِ أَخْوَالِ عَبْدِ الْمُطَّلِبِ لِأُكْرِمَهُمْ بِذَلِكَ فَلَمَّا أَصْبَحَ غَدَا حَيْثُ أُمِرَ قَالَ الْبَرَاءُ بْنُ عَازِبٍ أَوَّلُ مَنْ كَانَ قَدِمَ عَلَيْنَا مِنْ الْمُهَاجِرِينَ مُصْعَبُ بْنُ عُمَيْرٍ أَخُو بَنِي عَبْدِ الدَّارِ ثُمَّ قَدِمَ عَلَيْنَا ابْنُ أُمِّ مَكْتُومٍ الْأَعْمَى أَخُو بَنِي فِهْرٍ ثُمَّ قَدِمَ عَلَيْنَا عُمَرُ بْنُ الْخَطَّابِ فِي عِشْرِينَ رَاكِبًا فَقُلْنَا مَا فَعَلَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَقَالَ هُوَ عَلَى أَثَرِي ثُمَّ قَدِمَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَأَبُو بَكْرٍ مَعَهُ قَالَ الْبَرَاءُ وَلَمْ يَقْدَمْ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ حَتَّى حَفِظْتُ سُوَرًا مِنْ الْمُفَصَّلِ قَالَ إِسْرَائِيلُ وَكَانَ الْبَرَاءُ مِنْ الْأَنْصَارِ مِنْ بَنِي حَارِثَةَ
След като ни каза [на Амру бин Мухаммад Абу Саид, т.е. Ал Анкази], той каза; След като ни каза [на Исраил] от [Абу Исхак] от [Ал Бара бин Азиб], той каза; Абу Бакр купи седло от Азиб за тринадесет дирхама, каза Ал Бара; след това Абу Бакр каза на Азиб: „Кажи на Ал Баро да го заведе в моята къща.“ И така, Азиб отговори: „Не, освен ако не искаш да ни разкажеш какво направи, когато Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам излезе с теб.“ каза той; след това [Абу Бакр] каза; „Излязохме да се разхождаме през нощта и ускорихме пътя си през деня и нощта, които минавахме. Когато пристигнахме по време на Зухр и слънцето беше директно над нас, аз се огледах, за да видя дали има подслон за нас. Миг по-късно видях голяма скала и се приближих до нея. Оказа се, че има малка кухина (вдлъбнатина), покрита от сянката на скалата. Затова почистих мястото и разстлах кожена наметало за Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям). Тогава казах: „Легни си, о, Пратенико на Аллах.“ И той легна. После излязох да видя дали някой ме търси. Изведнъж видях козар. Попитах: „На кого принадлежиш, о, млади човече?“ Той отговори: „На мъж от Курайш.“ После ми каза името си и аз го познах. Попитах отново: „Дават ли мляко козите ти?“ Той отговори: „Да.“ Попитах отново: „Ще ги доиш ли за мен?“ Той отговори: „Да.“ Затова му заповядах да държи една от козите си и да я почисти.“ козето мляко и дланите на ръцете му от прах, донесох кожена гериба с платнено покритие на отвора, след което той ми дои малко мляко и аз налях вода върху герибата, за да не се нагрее твърде много дъното, след което отидох при Пратеника на Аллах (с.а.с.), за да му дам да пие, и се оказа, че е буден от съня си, казах: „О, Пратенико на Аллах, пий го.“ Той го пи, докато не се почувствах облекчен, след което казах: „Време ли е да тръгваме?“ И така, ние тръгнахме, докато хората търсеха и никой от тях не можа да ни намери, освен Сурака бин Малик бин Джусюм на кон, казах: „О, Пратенико на Аллах, този, който ни ловува, ще ни настигне.“ Тогава Пророкът отговори: „Не тъгувайте, наистина Аллах е с нас.“ Докато Сурака не се приближи до нас, на разстояние от едно копие, две копия или три копия, казах: „О, Пратенико на Аллах, този, който ни ловува, ще ни настигне.“ „нас“ и аз (по това време) плачех, Пророкът попита: „Защо плачеш?“ Отговорих; „Кълна се в Аллах, не плача, защото се тревожа за себе си, а плача, защото се тревожа за теб.“ Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се помоли: „Оставяме го (Сурака) на Твоята воля.“ „О, Мохамед, вече знам, че това е твоето дело, затова се помоли на Аллах да ме спаси от това, което ми се е случило, заклевам се в Аллах, ще запазя новината ти в тайна за онези, които те търсят и са зад мен, и ето го коженият ми колчан за стрели, вземи някои от стрелите, всъщност ще преминеш през моите камили и кози на това и това място, затова ги вземи за твоите нужди.“ Абу Бакр продължи, след което Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отговори: „Не ми трябват“, след което Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се помоли за него, за да се освободи Сурака (от бедствието, което го е сполетяло) и да се върне в Неговите приятели, Пратеникът на Аллах (с.а.с.), продължил пътуването си с мен. Когато пристигнахме в Медина, хората ни поздравили и излезли по улиците и по покривите на къщите. Слугите и децата излезли веднага, казвайки: „Аллах е най-великият, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е дошъл, Мохамед е дошъл.“ Хората спорели кой от тях има право да заеме къщата му, затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал: „Тази нощ ще остана в къщата на чичото на Бани Наджар, Абдул Муталиб, за да ги почета.“ Така че, когато настъпила сутринта на следващия ден, той си тръгнал, както му било наредено. Бара бин Азиб казал: „Първият мухаджир, който дошъл при нас, бил Мушаб бин Умайр, брат на Бани Абдуд Дар, след това Ибн Умми Мактум, който бил сляп, брат на Бани Фихри, след това Умар бин Ал-Хатхаб с двадесет души, яздещи при нас, затова попитахме;“ „Какво правеше Пратеникът на Аллах (с.а.с.)?“, отговори той. „Беше зад мен“. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) пристигна с Абу Бакр. Баро каза: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) не пристигаше (в Медина), освен ако по това време не бях запомнил няколко писма от Ал-Муфашал, в които се казваше: „Баро е приятел на ансарите от Бану Харита.“
Хадиси
Имам Ахмад : 4
حَدَّثَنَا وَكِيعٌ قَالَ قَالَ إِسْرَائِيلُ قَالَ أَبُو إِسْحَاقَ عَنْ زَيْدِ بْنِ يُثَيْعٍ عَنْ أَبِي بَكْرٍ أَنَّ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بَعَثَهُ بِبَرَاءَةٌ لِأَهْلِ مَكَّةَ لَا يَحُجُّ بَعْدَ الْعَامِ مُشْرِكٌ وَلَا يَطُوفُ بِالْبَيْتِ عُرْيَانٌ وَلَا يَدْخُلُ الْجَنَّةَ إِلَّا نَفْسٌ مُسْلِمَةٌ مَنْ كَانَ بَيْنَهُ وَبَيْنَ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مُدَّةٌ فَأَجَلُهُ إِلَى مُدَّتِهِ وَاللَّهُ بَرِيءٌ مِنْ الْمُشْرِكِينَ وَرَسُولُهُ قَالَ فَسَارَ بِهَا ثَلَاثًا ثُمَّ قَالَ لِعَلِيٍّ رَضِيَ اللَّهُ تَعَالَى عَنْهُ الْحَقْهُ فَرُدَّ عَلَيَّ أَبَا بَكْرٍ وَبَلِّغْهَا أَنْتَ قَالَ فَفَعَلَ قَالَ فَلَمَّا قَدِمَ عَلَى النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَبُو بَكْرٍ بَكَى قَالَ يَا رَسُولَ اللَّهِ حَدَثَ فِيَّ شَيْءٌ قَالَ مَا حَدَثَ فِيكَ إِلَّا خَيْرٌ وَلَكِنْ أُمِرْتُ أَنْ لَا يُبَلِّغَهُ إِلَّا أَنَا أَوْ رَجُلٌ مِنِّي
След като ни каза [Уаки], той каза; каза [Израил]; каза [Абу Исхак]; от [Заид бин Юцай] от [Абу Бакр], че Пророкът (с.а.с.) го е изпратил с декларация за независимост от жителите на Мека: „За да не отиде никой политеист на хадж след тази година, никой няма да извършва таваф гол и няма да влезе в рая, освен мюсюлманин, който има споразумение между себе си и Пратеника на Аллах, тогава ограничението е до завършване на споразумението, а Аллах и Неговият Пратеник са свободни от политеистите.“ Язид каза; и той тръгна с трима души. След това каза на Али: „Последвай го и върни Абу Бакр при мен и предай това изявление чрез теб.“ Така той и направи, каза той; когато Абу Бакр дойде при Пророка (с.а.с.), той извика и попита: „О, Пратенико на Аллах, случило ли ми се нещо?“, отговори той; „Нищо друго освен добро няма да ти се случи, но ми беше наредено този въпрос да не се предава, освен чрез мен или чрез един от мен.“
Хадиси
Имам Ахмад : 5
حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ جَعْفَرٍ قَالَ حَدَّثَنَا شُعْبَةُ عَنْ يَزِيدَ بْنِ خُمَيْرٍ عَنْ سُلَيْمِ بْنِ عَامِرٍ عَنْ أَوْسَطَ قَالَ خَطَبَنَا أَبُو بَكْرٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ فَقَالَ قَامَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مَقَامِي هَذَا عَامَ الْأَوَّلِ وَبَكَى أَبُو بَكْرٍ فَقَالَ أَبُو بَكْرٍ سَلُوا اللَّهَ الْمُعَافَاةَ أَوْ قَالَ الْعَافِيَةَ فَلَمْ يُؤْتَ أَحَدٌ قَطُّ بَعْدَ الْيَقِينِ أَفْضَلَ مِنْ الْعَافِيَةِ أَوْ الْمُعَافَاةِ عَلَيْكُمْ بِالصِّدْقِ فَإِنَّهُ مَعَ الْبِرِّ وَهُمَا فِي الْجَنَّةِ وَإِيَّاكُمْ وَالْكَذِبَ فَإِنَّهُ مَعَ الْفُجُورِ وَهُمَا فِي النَّارِ وَلَا تَحَاسَدُوا وَلَا تَبَاغَضُوا وَلَا تَقَاطَعُوا وَلَا تَدَابَرُوا وَكُونُوا إِخْوَانًا كَمَا أَمَرَكُمْ اللَّهُ تَعَالَى
[Мохамед бин Джафар] ни е казал: След като ни е разказал [Сюба] от [Язид бин Хумайр] от [Сулейм бин Амир] от [Аусат], той каза; [Абу Бакр] ни е проповядвал и е казал: Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям) е стоял на мое място през първата година. Тогава Абу Бакр се е разплакал и е казал: „Молете Аллах за прошка или за спасение, защото на никого не е дадено нищо по-важно от фия или муафат след вярата. Бъдете честни, защото честността е заедно с добродетелта и двете са в рая, и стойте далеч от лъжата, защото лъжата е заедно със злото и двете са в ада. И не си завиждайте, бъдете враждебни и не прекъсвайте приятелските връзки и не се отдръпвайте един от друг. Ще бъдете само братя, както е заповядал Аллах.“
Хадиси
Имам Ахмад : 6
حَدَّثَنَا عَبْدُ الرَّحْمَنِ بْنُ مَهْدِيٍّ وَأَبُو عَامِرٍ قَالَا حَدَّثَنَا زُهَيْرٌ يَعْنِي ابْنَ مُحَمَّدٍ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ يَعْنِي ابْنَ مُحَمَّدِ بْنِ عَقِيلٍ عَنْ مُعَاذِ بْنِ رِفَاعَةَ بْنِ رَافِعٍ الْأَنْصَارِيِّ عَنْ أَبِيهِ رِفَاعَةَ بْنِ رَافِعٍ قَالَ سَمِعْتُ أَبَا بَكْرٍ الصِّدِّيقَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ يَقُولُ عَلَى مِنْبَرِ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ فَبَكَى أَبُو بَكْرٍ حِينَ ذَكَرَ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ ثُمَّ سُرِّيَ عَنْهُ ثُمَّ قَالَ سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ فِي هَذَا الْقَيْظِ عَامَ الْأَوَّلِ سَلُوا اللَّهَ الْعَفْوَ وَالْعَافِيَةَ وَالْيَقِينَ فِي الْآخِرَةِ وَالْأُولَى
Беше ни казано, че [Абдурахман Бин Махди] и [Абу Амир] казаха; След като ни каза [Зухайр, т.е. Ибну Мухаммад] от [Абдуллах, т.е. Ибну Мухаммад бин 'Акил] от [Муадз бин Рифа'ах бин Рафи' Ал Ансари] от неговия баща, т.е. [Рифа'ах бин Рафи'] той каза; Чух [Абу Бакар Аш Сидик] да проповядва от амвона на Расуллах саллаллаху алейхи уаслам, след което казваше; „Чух Расуллах шалаллаху алейхи уаслам да казва,” и Абу Бакр извика, когато спомена името на Расуллах шалаллаху алейхи уаслам, след което замълча от сълзите си и каза; Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва в един горещ, горещ ден като този през първата година: „Молете Аллах за прошка, безопасност и увереност в отвъдния живот и в света.“
Хадиси
Имам Ахмад : 7
حَدَّثَنَا أَبُو كَامِلٍ قَالَ حَدَّثَنَا حَمَّادٌ يَعْنِي ابْنَ سَلَمَةَ عَنِ ابْنِ أَبِي عَتِيقٍ عَنْ أَبِيهِ عَنْ أَبِي بَكْرٍ الصِّدِّيقِ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ أَنَّ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ السِّوَاكُ مَطْهَرَةٌ لِلْفَمِ مَرْضَاةٌ لِلرَّبِّ
След като ни разказа [Абу Камил], той каза: „Разказа ни [на Хамад, а именно на Ибн Салама] от [Ибн Абу Атик] от [баща му] от [Абу Бакр], че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Сивак е средство за почистване на устата и е доволен от Аллах.“
Хадиси
Имам Ахмад : 8
حَدَّثَنَا هَاشِمُ بْنُ الْقَاسِمِ قَالَ حَدَّثَنَا اللَّيْثُ قَالَ حَدَّثَنِي يَزِيدُ بْنُ أَبِي حَبِيبٍ عَنْ أَبِي الْخَيْرِ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَمْرٍو عَنْ أَبِي بَكْرٍ الصِّدِّيقِ أَنَّهُ قَالَ لِرَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ عَلِّمْنِي دُعَاءً أَدْعُو بِهِ فِي صَلَاتِي قَالَ قُلْ اللَّهُمَّ إِنِّي ظَلَمْتُ نَفْسِي ظُلْمًا كَثِيرًا وَلَا يَغْفِرُ الذُّنُوبَ إِلَّا أَنْتَ فَاغْفِرْ لِي مَغْفِرَةً مِنْ عِنْدِكَ وَارْحَمْنِي إِنَّكَ أَنْتَ الْغَفُورُ الرَّحِيمُ و قَالَ يُونُسُ كَبِيرًا حَدَّثَنَاه حَسَنٌ الْأَشْيَبُ عَنْ ابْنِ لَهِيعَةَ قَالَ قَالَ كَبِيرًا
След като ни каза [Хасиим бин Ал Касим], той каза; След като ни каза [Ал Лайтс], той каза; Каза ми [Язид бин Абу Хабиб] от [Абул Хайр] от [Абдула бин 'Амру] от [Абу Бакар Аш Шидик], че е казал на Пратеника на Аллах; „научи ме на Дуа, с която се моля в моята молитва,“ Той отговори: „Прочети, Allahumma Innii Zhalamtu Nafsii Zhulman Katsiiro, Walaa Yaghfirudz Dzunuuba Illaa Anta, Faghfirlii maghfiratan Min 'Indika Warhamnii Innaka Antal Ghofuurur Rahiim“ (О, Аллах, много съм се онеправдал и никой не може прости греховете ми, освен че Ти тогава прости греховете ми с прошка от твоя страна и имай милост към мен, наистина ти си най-опрощаващият, най-милосърдният).“ [Юнус] каза; „kabiiraa (велик), “ го разказа на нас [Hasan Al Asy Yab] от [Ibn Lahi'ah] той каза; той каза: „kabiiraa (велик).“
Хадиси
Имам Ахмад : 9
حَدَّثَنَا عَبْدُ الرَّزَّاقِ قَالَ حَدَّثَنَا مَعْمَرٌ عَنِ الزُّهْرِيِّ عَنْ عُرْوَةَ عَنْ عَائِشَةَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهَا أَنَّ فَاطِمَةَ وَالْعَبَّاسَ أَتَيَا أَبَا بَكْرٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ يَلْتَمِسَانِ مِيرَاثَهُمَا مِنْ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَهُمَا حِينَئِذٍ يَطْلُبَانِ أَرْضَهُ مِنْ فَدَكَ وَسَهْمَهُ مِنْ خَيْبَرَ فَقَالَ لَهُمْ أَبُو بَكْرٍ إِنِّي سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ لَا نُورَثُ مَا تَرَكْنَا صَدَقَةٌ إِنَّمَا يَأْكُلُ آلُ مُحَمَّدٍ فِي هَذَا الْمَالِ وَإِنِّي وَاللَّهِ لَا أَدَعُ أَمْرًا رَأَيْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَصْنَعُهُ فِيهِ إِلَّا صَنَعْتُهُ
След като ни разказа [Абдуразак], той каза: „Разказаха ни [Ма'мар] от [Аз Зухри] от [Урва] от [Айся], че Фатима и Ал-Абас дошли при Абу Бакр, като и двамата поискали дял от наследството си от Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям), когато и двамата поискали земята му по време на войната при Фадак и дела му от войната при Хайбар, тогава [Абу Бакар] им казал: „Всъщност чух Пратеника на Аллах да казва: „Ние не сме наследени, богатството, което оставяме, се превръща в милостиня, семейството на Мохамед само се храни от това богатство.“ Така че, кълна се в Аллах, няма да изоставя нещо, което съм видял Пратеника на Аллах да прави, освен ако не го направя.“
Хадиси
Имам Ахмад : 10
حَدَّثَنَا أَبُو عَبْدِ الرَّحْمَنِ الْمُقْرِئُ قَالَ حَدَّثَنَا حَيْوَةُ بْنُ شُرَيْحٍ قَالَ سَمِعْتُ عَبْدَ الْمَلِكِ بْنَ الْحَارِثِ يَقُولُ إِنَّ أَبَا هُرَيْرَةَ قَالَ سَمِعْتُ أَبَا بَكْرٍ الصِّدِّيقَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ عَلَى هَذَا الْمِنْبَرِ يَقُولُ سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فِي هَذَا الْيَوْمِ مِنْ عَامِ الْأَوَّلِ ثُمَّ اسْتَعْبَرَ أَبُو بَكْرٍ وَبَكَى ثُمَّ قَالَ سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ لَمْ تُؤْتَوْا شَيْئًا بَعْدَ كَلِمَةِ الْإِخْلَاصِ مِثْلَ الْعَافِيَةِ فَاسْأَلُوا اللَّهَ الْعَافِيَةَ
След като ни каза [Абу Абдурахман Ал-Мукри], той каза; След като ни каза [Хайва бин Сюрайх], той каза; Чух [Абдул Малик бин Ал-Харис] да казва; Наистина [Абу Хурайра] каза; Чух [Абу Бакар аш-Сидик] да казва от този амвон; Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва на този ден от първата година, тогава Абу Бакр беше толкова погълнат от съвета, че се разплака и след това каза; Чух Пратеника на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат на него) да казва: „Не ви се дава нищо (от по-висша позиция) след искрено изречение като Ал-Афийя (спасение), затова молете Аллах за Ал-Афийя.“
Хадиси
Имам Ахмад : 11
حَدَّثَنَا عَفَّانُ قَالَ حَدَّثَنَا هَمَّامٌ قَالَ أَخْبَرَنَا ثَابِتٌ عَنْ أَنَسٍ أَنَّ أَبَا بَكْرٍ حَدَّثَهُ قَالَ قُلْتُ لِلنَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَهُوَ فِي الْغَارِ وَقَالَ مَرَّةً وَنَحْنُ فِي الْغَارِ لَوْ أَنَّ أَحَدَهُمْ نَظَرَ إِلَى قَدَمَيْهِ لَأَبْصَرَنَا تَحْتَ قَدَمَيْهِ قَالَ فَقَالَ يَا أَبَا بَكْرٍ مَا ظَنُّكَ بِاثْنَيْنِ اللَّهُ ثَالِثُهُمَا
След като ни каза [Афан], той каза; След като ни каза [Хамам], той каза; ни съобщи [Табит] от [Анас], че [Абу Бакар] му е казал, той (Абу Бакр) е казал: Казах на Пророка саллаллаху алейхи уа саллям, когато е бил в пещерата - в друго предание той казва: „И ние бяхме в пещерата - и ако един от тях беше видял двата си крака, щяха да видят и нас изпод краката му“, па той каза: „О, Абу Бакр, какво мислиш за двама души, не е ли Аллах третият от двамата?“
Хадиси
Имам Ахмад : 12
حَدَّثَنَا رَوْحٌ قَالَ حَدَّثَنَا ابْنُ أَبِي عَرُوبَةَ عَنْ أَبِي التَّيَّاحِ عَنِ الْمُغِيرَةِ بْنِ سُبَيْعٍ عَنْ عَمْرِو بْنِ حُرَيْثٍ عَنْ أَبِي بَكْرٍ الصِّدِّيقِ قَالَ حَدَّثَنَا رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَنَّ الدَّجَّالَ يَخْرُجُ مِنْ أَرْضٍ بِالْمَشْرِقِ يُقَالُ لَهَا خُرَاسَانُ يَتَّبِعُهُ أَقْوَامٌ كَأَنَّ وُجُوهَهُمْ الْمَجَانُّ الْمُطْرَقَةُ
След като ни разказа [Раух], той каза; Разказа ни [Ибн Аби Аруба] от [Абу Ат Тайя] от [Ал Мугира бин Субай] от [Амру бин Хурайтс] от [Абу Бакар аш Шиддик], той каза: „Пророкът саллаллаху алейхи уа саллам ни каза, че Даджал ще дойде от източната част на земята, наречена Хорасан, много хора ще го последват, сякаш лицата им са като ковани щитове.“
Хадиси
Имам Ахмад : 13
حَدَّثَنَا أَبُو سَعِيدٍ مَوْلَى بَنِي هَاشِمٍ قَالَ حَدَّثَنَا صَدَقَةُ بْنُ مُوسَى صَاحِبُ الدَّقِيقِ عَنْ فَرْقَدٍ عَنْ مُرَّةَ بْنِ شَرَاحِيلَ عَنْ أَبِي بَكْرٍ الصِّدِّيقِ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ لَا يَدْخُلُ الْجَنَّةَ بَخِيلٌ وَلَا خَبٌّ وَلَا خَائِنٌ وَلَا سَيِّئُ الْمَلَكَةِ وَأَوَّلُ مَنْ يَقْرَعُ بَابَ الْجَنَّةِ الْمَمْلُوكُونَ إِذَا أَحْسَنُوا فِيمَا بَيْنَهُمْ وَبَيْنَ اللَّهِ عَزَّ وَجَلَّ وَفِيمَا بَيْنَهُمْ وَبَيْنَ مَوَالِيهِمْ
След като ни разказа [Абу Саид] за бивш роб на Бану Хашим, той каза; Той ни разказа [Шадака бин Муса] за приятеля си Ад Дакик от [Фаркад] от [Мура бин Шарахил] от [Абу Бакар аш Шидик], той каза; Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллям е казал: „Нито ще влязат в рая непослушните, измамните, страхливите, нито онези, които се държат грубо, а първите хора, които почукат на вратата на рая, са слугите, които са добри в изпълнението на това, което е между тях и Аллах Азза уа Джалла, и това, което е между тях и техния господар.“
Хадиси
Имам Ахмад : 14
حَدَّثَنَا عَبْدُ اللَّهِ بْنُ مُحَمَّدِ بْنِ أَبِي شَيْبَةَ قَالَ عَبْد اللَّهِ وَسَمِعْتُهُ مِنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ أَبِي شَيْبَةَ قَالَ حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ فُضَيْلٍ عَنِ الْوَلِيدِ بْنِ جُمَيْعٍ عَنْ أَبِي الطُّفَيْلِ قَالَ لَمَّا قُبِضَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَرْسَلَتْ فَاطِمَةُ إِلَى أَبِي بَكْرٍ أَنْتَ وَرِثْتَ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَمْ أَهْلُهُ قَالَ فَقَالَ لَا بَلْ أَهْلُهُ قَالَتْ فَأَيْنَ سَهْمُ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ فَقَالَ أَبُو بَكْرٍ إِنِّي سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ إِنَّ اللَّهَ عَزَّ وَجَلَّ إِذَا أَطْعَمَ نَبِيًّا طُعْمَةً ثُمَّ قَبَضَهُ جَعَلَهُ لِلَّذِي يَقُومُ مِنْ بَعْدِهِ فَرَأَيْتُ أَنْ أَرُدَّهُ عَلَى الْمُسْلِمِينَ فَقَالَتْ فَأَنْتَ وَمَا سَمِعْتَ مِنْ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَعْلَمُ
[Абдулах бин Мухаммад бин Абу Сайбах] ни каза; и аз го чух от Абдулах бин Абу Сайбах, той каза; ни каза [Мухаммад бин Фудлаил] от [Ал Уалид бин Джумай] от [Абу Ат Суфейл] той каза: Когато Пророкът почина, Фатима написа писмо до Абу Бакр, съдържащо: „Вие или вашето семейство наследявате ли Пророка (с.а.с.)?“ Той отговори: „Аз не го наследих, но неговото семейство го наследи“, каза Фатима; „Тогава къде са дяловете на Пратеника (с.а.с.)?“ И [Абу Бакр] каза: „Наистина чух Пратеника на Аллах да казва: „Наистина, ако Аллах нахрани Пророк, след което умре, тогава Той (Аллах) го направи за тези, които идват след него“, тогава възнамерявам да го върна на мюсюлманите.“ Тогава Фатима каза: „Тогава вие знаете по-добре това, което сте чули от Пратеника на Аллах.“
Хадиси
Имам Ахмад : 15
حَدَّثَنَا إِبْرَاهِيمُ بْنُ إِسْحَاقَ الطَّالَقَانِيُّ قَالَ حَدَّثَنِي النَّضْرُ بْنُ شُمَيْلٍ الْمَازِنِيُّ قَالَ حَدَّثَنِي أَبُو نَعَامَةَ قَالَ حَدَّثَنِي أَبُو هُنَيْدَةَ الْبَرَاءُ بْنُ نَوْفَلٍ عَنْ وَالَانَ الْعَدَوِيِّ عَنْ حُذَيْفَةَ عَنْ أَبِي بَكْرٍ الصِّدِّيقِ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَ أَصْبَحَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ ذَاتَ يَوْمٍ فَصَلَّى الْغَدَاةَ ثُمَّ جَلَسَ حَتَّى إِذَا كَانَ مِنْ الضُّحَى ضَحِكَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ ثُمَّ جَلَسَ مَكَانَهُ حَتَّى صَلَّى الْأُولَى وَالْعَصْرَ وَالْمَغْرِبَ كُلُّ ذَلِكَ لَا يَتَكَلَّمُ حَتَّى صَلَّى الْعِشَاءَ الْآخِرَةَ ثُمَّ قَامَ إِلَى أَهْلِهِ فَقَالَ النَّاسُ لِأَبِي بَكْرٍ أَلَا تَسْأَلُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مَا شَأْنُهُ صَنَعَ الْيَوْمَ شَيْئًا لَمْ يَصْنَعْهُ قَطُّ قَالَ فَسَأَلَهُ فَقَالَ نَعَمْ عُرِضَ عَلَيَّ مَا هُوَ كَائِنٌ مِنْ أَمْرِ الدُّنْيَا وَأَمْرِ الْآخِرَةِ فَجُمِعَ الْأَوَّلُونَ وَالْآخِرُونَ بِصَعِيدٍ وَاحِدٍ فَفَظِعَ النَّاسُ بِذَلِكَ حَتَّى انْطَلَقُوا إِلَى آدَمَ عَلَيْهِ السَّلَام وَالْعَرَقُ يَكَادُ يُلْجِمُهُمْ فَقَالُوا يَا آدَمُ أَنْتَ أَبُو الْبَشَرِ وَأَنْتَ اصْطَفَاكَ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ اشْفَعْ لَنَا إِلَى رَبِّكَ قَالَ لَقَدْ لَقِيتُ مِثْلَ الَّذِي لَقِيتُمْ انْطَلِقُوا إِلَى أَبِيكُمْ بَعْدَ أَبِيكُمْ إِلَى نُوحٍ { إِنَّ اللَّهَ اصْطَفَى آدَمَ وَنُوحًا وَآلَ إِبْرَاهِيمَ وَآلَ عِمْرَانَ عَلَى الْعَالَمِينَ } قَالَ فَيَنْطَلِقُونَ إِلَى نُوحٍ عَلَيْهِ السَّلَام فَيَقُولُونَ اشْفَعْ لَنَا إِلَى رَبِّكَ فَأَنْتَ اصْطَفَاكَ اللَّهُ وَاسْتَجَابَ لَكَ فِي دُعَائِكَ وَلَمْ يَدَعْ عَلَى الْأَرْضِ مِنْ الْكَافِرِينَ دَيَّارًا فَيَقُولُ لَيْسَ ذَاكُمْ عِنْدِي انْطَلِقُوا إِلَى إِبْرَاهِيمَ عَلَيْهِ السَّلَام فَإِنَّ اللَّهَ عَزَّ وَجَلَّ اتَّخَذَهُ خَلِيلًا فَيَنْطَلِقُونَ إِلَى إِبْرَاهِيمَ فَيَقُولُ لَيْسَ ذَاكُمْ عِنْدِي وَلَكِنْ انْطَلِقُوا إِلَى مُوسَى عَلَيْهِ السَّلَام فَإِنَّ اللَّهَ عَزَّ وَجَلَّ كَلَّمَهُ تَكْلِيمًا فَيَقُولُ مُوسَى عَلَيْهِ السَّلَام لَيْسَ ذَاكُمْ عِنْدِي وَلَكِنْ انْطَلِقُوا إِلَى عِيسَى ابْنِ مَرْيَمَ فَإِنَّهُ يُبْرِئُ الْأَكْمَهَ وَالْأَبْرَصَ وَيُحْيِي الْمَوْتَى فَيَقُولُ عِيسَى لَيْسَ ذَاكُمْ عِنْدِي وَلَكِنْ انْطَلِقُوا إِلَى سَيِّدِ وَلَدِ آدَمَ فَإِنَّهُ أَوَّلُ مَنْ تَنْشَقُّ عَنْهُ الْأَرْضُ يَوْمَ الْقِيَامَةِ انْطَلِقُوا إِلَى مُحَمَّدٍ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَيَشْفَعَ لَكُمْ إِلَى رَبِّكُمْ عَزَّ وَجَلَّ قَالَ فَيَنْطَلِقُ فَيَأْتِي جِبْرِيلُ عَلَيْهِ السَّلَام رَبَّهُ فَيَقُولُ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ ائْذَنْ لَهُ وَبَشِّرْهُ بِالْجَنَّةِ قَالَ فَيَنْطَلِقُ بِهِ جِبْرِيلُ فَيَخِرُّ سَاجِدًا قَدْرَ جُمُعَةٍ وَيَقُولُ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ ارْفَعْ رَأْسَكَ يَا مُحَمَّدُ وَقُلْ يُسْمَعْ وَاشْفَعْ تُشَفَّعْ قَالَ فَيَرْفَعُ رَأْسَهُ فَإِذَا نَظَرَ إِلَى رَبِّهِ عَزَّ وَجَلَّ خَرَّ سَاجِدًا قَدْرَ جُمُعَةٍ أُخْرَى فَيَقُولُ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ ارْفَعْ رَأْسَكَ وَقُلْ يُسْمَعْ وَاشْفَعْ تُشَفَّعْ قَالَ فَيَذْهَبُ لِيَقَعَ سَاجِدًا فَيَأْخُذُ جِبْرِيلُ عَلَيْهِ السَّلَام بِضَبْعَيْهِ فَيَفْتَحُ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ عَلَيْهِ مِنْ الدُّعَاءِ شَيْئًا لَمْ يَفْتَحْهُ عَلَى بَشَرٍ قَطُّ فَيَقُولُ أَيْ رَبِّ خَلَقْتَنِي سَيِّدَ وَلَدِ آدَمَ وَلَا فَخْرَ وَأَوَّلَ مَنْ تَنْشَقُّ عَنْهُ الْأَرْضُ يَوْمَ الْقِيَامَةِ وَلَا فَخْرَ حَتَّى إِنَّهُ لَيَرِدُ عَلَيَّ الْحَوْضَ أَكْثَرُ مِمَّا بَيْنَ صَنْعَاءَ وَأَيْلَةَ ثُمَّ يُقَالُ ادْعُوا الصِّدِّيقِينَ فَيَشْفَعُونَ ثُمَّ يُقَالُ ادْعُوا الْأَنْبِيَاءَ قَالَ فَيَجِيءُ النَّبِيُّ وَمَعَهُ الْعِصَابَةُ وَالنَّبِيُّ وَمَعَهُ الْخَمْسَةُ وَالسِّتَّةُ وَالنَّبِيُّ وَلَيْسَ مَعَهُ أَحَدٌ ثُمَّ يُقَالُ ادْعُوا الشُّهَدَاءَ فَيَشْفَعُونَ لِمَنْ أَرَادُوا وَقَالَ فَإِذَا فَعَلَتْ الشُّهَدَاءُ ذَلِكَ قَالَ يَقُولُ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ أَنَا أَرْحَمُ الرَّاحِمِينَ أَدْخِلُوا جَنَّتِي مَنْ كَانَ لَا يُشْرِكُ بِي شَيْئًا قَالَ فَيَدْخُلُونَ الْجَنَّةَ قَالَ ثُمَّ يَقُولُ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ انْظُرُوا فِي النَّارِ هَلْ تَلْقَوْنَ مِنْ أَحَدٍ عَمِلَ خَيْرًا قَطُّ قَالَ فَيَجِدُونَ فِي النَّارِ رَجُلًا فَيَقُولُ لَهُ هَلْ عَمِلْتَ خَيْرًا قَطُّ فَيَقُولُ لَا غَيْرَ أَنِّي كُنْتُ أُسَامِحُ النَّاسَ فِي الْبَيْعِ وَالشِّرَاءِ فَيَقُولُ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ أَسْمِحُوا لِعَبْدِي كَإِسْمَاحِهِ إِلَى عَبِيدِي ثُمَّ يُخْرِجُونَ مِنْ النَّارِ رَجُلًا فَيَقُولُ لَهُ هَلْ عَمِلْتَ خَيْرًا قَطُّ فَيَقُولُ لَا غَيْرَ أَنِّي قَدْ أَمَرْتُ وَلَدِي إِذَا مِتُّ فَأَحْرِقُونِي بِالنَّارِ ثُمَّ اطْحَنُونِي حَتَّى إِذَا كُنْتُ مِثْلَ الْكُحْلِ فَاذْهَبُوا بِي إِلَى الْبَحْرِ فَاذْرُونِي فِي الرِّيحِ فَوَاللَّهِ لَا يَقْدِرُ عَلَيَّ رَبُّ الْعَالَمِينَ أَبَدًا فَقَالَ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ لِمَ فَعَلْتَ ذَلِكَ قَالَ مِنْ مَخَافَتِكَ قَالَ فَيَقُولُ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ انْظُرْ إِلَى مُلْكِ أَعْظَمِ مَلِكٍ فَإِنَّ لَكَ مِثْلَهُ وَعَشَرَةَ أَمْثَالِهِ قَالَ فَيَقُولُ لِمَ تَسْخَرُ بِي وَأَنْتَ الْمَلِكُ قَالَ وَذَاكَ الَّذِي ضَحِكْتُ مِنْهُ مِنْ الضُّحَى
След като ни каза [Ибрахим бин Исхак Ат Талакани], той каза; След като ми каза [Ан Надлар бин Сюмаил Ал Мазини], той каза; След като ми каза [Абу Наама], той каза; След като ми каза [Абу Хунайда Ал Бара' бин Науфал] от [Уалан Ал 'Адави] от [Худзайфа] от [Абу Бакар Аш Шиддик], той каза: „Една сутрин Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се отправи към сутрешната молитва. После седна, докато не дойде времето за зуха. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се засмя, след което седна на първоначалното си място, докато не се отправи към обедната, аср и магриб молитвите, не проговори до вечерната молитва в края на нощта, след което се прибра при семейството си. Тогава хората казаха на Абу Бакр: „Защо не попиташ Пратеника на Аллах какво е правил днес, въпреки че никога преди не го е правил?“ „Да го направим ли изобщо?“ – каза той; после го попита и той отговори: „Да, показано ми беше какво ще се случи в делата на този свят и в отвъдния. Събраха се на едно място онези, които бяха преди, и онези, които дойдоха. Хората се уплашиха от това и дойдоха при Адам, обляни в пот. Казаха: „О, Адам, ти си бащата на човечеството и Аллах те избра, затова помоли твоя Господ да се застъпи за нас“, отговори Адам. „Аз също съм изправен пред това, пред което си изправен ти. Иди при баща си след баща си, а именно Нух. Аллах избра Адам, Нух, семейството на Ибрахим и семейството на Имран над всички народи.“ Те дойдоха при Нух и казаха: „Застъпи се за нас пред твоя Господ, защото Аллах те избра и отговори на молитвата ти, и не остави нито един дом от неверниците на земята.“ Ной каза: „Не мога да се застъпя за теб, затова иди при Ибрахим, защото Аллах го направи свой приятел.“ След това отидоха при Ибрахим и Ибрахим каза: „Не мога да се застъпя за теб, иди при Муса, защото Аллах е говорил директно с него.“ Тогава Муса отговори: „Нямам това, което искаш, затова иди при Иса, сина на Мариам, защото той може да излекува слепите, проказата и да съживи мъртвите.“ Тогава Иса отговори: „Нямам това, което искаш, но иди при господаря на синовете на Адам, защото неговият гроб ще бъде първият, който ще се отвори в Деня на възкресението, иди при Мухаммед (саллаллаху алейхи уа саллям), той със сигурност ще се застъпи за теб пред твоя Господ.“ Той каза: „И той си тръгна, след което Джибрил се обърна към своя Господ, след което Аллах каза: „Позволи му (да се застъпи) и му дай благата вест от небето“, казва той; след това Джибрил си тръгна с благата вест, след което Мухаммед се поклони и се поклони за един петък, след което Аллах каза: „Вдигни глава, о, Мухаммед, кажи, че ще бъдеш чут и се застъпи.“ „Дадено ти е позволение да се застъпиш“, казва той; и когато вдигна глава и когато погледна своя Господ, се поклони в знак на покорство за още един петък, и Аллах отново каза: „Вдигни глава и кажи, че ще бъдеш чут, застъпи се, позволено ти е да се застъпиш“, казва той; той отиде да се поклони, а Джибрил хвана двете му ръце, след което отвори молитва, която никога преди не беше отваряна на никое човешко същество, и каза: „О, мой Господи, ти ме създа да бъда господар на сина на Адам и няма арогантност, ти ме направи първия, чийто гроб ще бъде отворен в Деня на възкресението и няма арогантност, докато не накараш толкова хора да дойдат на моето езеро, колкото има между Шона и Айла.“ Тогава беше казано: „Призовете Шиддикин, за да се застъпят“, след това беше казано: „Призовете пророците.“ Той каза; Тогава Пророкът дойде с група свои последователи и имаше Пророк с пет или шест последователи, а имаше Пророк без последователи, тогава беше казано: „Призовете мъчениците, за да се застъпят за хората, които желаят.“ И Пророкът саллаллаху алейхи уа саллям продължи; и когато мъчениците направиха това, Пророкът каза: Аллах каза: „Аз съм най-милостивият от милостивите, влезте в моя рай онези, които не ми съдружават нищо.“ каза той; след това те влязоха в рая. Той каза: Тогава Аллах каза: „Погледнете в ада, намирате ли някой, който някога е извършил добро дело?“ Той каза: „И така, намериха човек, тогава Аллах го попита: „Вършил ли си някога добро дело?“ човекът отговори; „Не, освен че в миналото съм улеснявал нещата за хората по отношение на покупко-продажбата.“ И Аллах каза: „Улеснете Моя слуга, както той е улеснил другите Ми слуги.“ След това изведоха човек от ада и Аллах го попита: „... „Вършил ли си някога добри дела?“, отговори той. „Не, освен ако не бях казал на сина си, че ако умра, ще ме изгори в огън, после ще ме смели, докато стана като брашно, после ще ме занесе в морето и ще го разпръсне във въздуха, тогава, кълна се в Аллах, Рабб, всички светове няма да могат да ме върнат завинаги.“ Тогава Аллах каза: „Защо направи това?“, отговори той. „От страх от Теб.“ Пророкът саллаллаху алейхи уа саллам продължи: тогава Аллах каза: „Виж най-славното царство, тогава наистина за теб то е като него, дори десет пъти по-голямо от него.“ Пророкът продължи: слугата каза: „Защо ме обиждаш, когато ти си царят?“ Пророкът саллаллаху алейхи уа саллам каза: „Това ме разсмя в миналото.“
Хадиси
Имам Ахмад : 16
حَدَّثَنَا هَاشِمُ بْنُ الْقَاسِمِ قَالَ حَدَّثَنَا زُهَيْرٌ يَعْنِي ابْنَ مُعَاوِيَةَ قَالَ حَدَّثَنَا إِسْمَاعِيلُ بْنُ أَبِي خَالِدٍ قَالَ حَدَّثَنَا قَيْسٌ قَالَ قَامَ أَبُو بَكْرٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ فَحَمِدَ اللَّهَ عَزَّ وَجَلَّ وَأَثْنَى عَلَيْهِ فَقَالَ يَا أَيُّهَا النَّاسُ إِنَّكُمْ تَقْرَءُونَ هَذِهِ الْآيَةَ { يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا عَلَيْكُمْ أَنْفُسَكُمْ لَا يَضُرُّكُمْ مَنْ ضَلَّ إِذَا اهْتَدَيْتُمْ } إِلَى آخِرِ الْآيَةِ وَإِنَّكُمْ تَضَعُونَهَا عَلَى غَيْرِ مَوْضِعِهَا وَإِنِّي سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ إِنَّ النَّاسَ إِذَا رَأَوْا الْمُنْكَرَ وَلَا يُغَيِّرُوهُ أَوْشَكَ اللَّهُ أَنْ يَعُمَّهُمْ بِعِقَابِهِ قَالَ وَسَمِعْتُ أَبَا بَكْرٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ يَقُولُ يَا أَيُّهَا النَّاسُ إِيَّاكُمْ وَالْكَذِبَ فَإِنَّ الْكَذِبَ مُجَانِبٌ لِلْإِيمَانِ
След като ни каза [Хасийм бин Ал Касим], той каза; След като ни каза [Зухайр, а именно Ибн Муавия], той каза; След като ни каза [Исмаил бин Абу Халид], той каза; След като ни каза [Каис], той каза; "[Абу Бакр] се изправи и възхвали Аллах и Го пречисти, след което каза: "О, хора, наистина прочетохте този стих: "О, вярващи, вие сте отговорни за всеки един от себе си, няма да ви навреди дори и най-малкият човек, който се заблуди... (до края на стиха), и го отхвърлихте, чух Пратеника на Аллах саллаллаху алейхи уа саллям да казва: "Наистина, ако хората видят зло, тогава не го променяйте, тогава се страхуват, че Аллах ще разпространи наказанието върху всички тях." Той каза; "И чух Абу Бакр да казва: "О, хора, стойте далеч от лъжата, защото наистина лъжата ви отдалечава от вярата."
Хадиси
Имам Ахмад : 17
حَدَّثَنَا هَاشِمٌ قَالَ حَدَّثَنَا شُعْبَةُ قَالَ أَخْبَرَنِي يَزِيدُ بْنُ خُمَيْرٍ قَالَ سَمِعْتُ سُلَيْمَ بْنَ عَامِرٍ رَجُلًا مِنْ حِمْيَرَ يُحَدِّثُ عَنْ أَوْسَطَ بْنِ إِسْمَاعِيلَ بْنِ أَوْسَطَ الْبَجَلِيِّ يُحَدِّثُ عَنْ أَبِي بَكْرٍ أَنَّهُ سَمِعَهُ حِينَ تُوُفِّيَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ قَامَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ عَامَ الْأَوَّلِ مَقَامِي هَذَا ثُمَّ بَكَى ثُمَّ قَالَ عَلَيْكُمْ بِالصِّدْقِ فَإِنَّهُ مَعَ الْبِرِّ وَهُمَا فِي الْجَنَّةِ وَإِيَّاكُمْ وَالْكَذِبَ فَإِنَّهُ مَعَ الْفُجُورِ وَهُمَا فِي النَّارِ وَسَلُوا اللَّهَ الْمُعَافَاةَ فَإِنَّهُ لَمْ يُؤْتَ رَجُلٌ بَعْدَ الْيَقِينِ شَيْئًا خَيْرًا مِنْ الْمُعَافَاةِ ثُمَّ قَالَ لَا تَقَاطَعُوا وَلَا تَدَابَرُوا وَلَا تَبَاغَضُوا وَلَا تَحَاسَدُوا وَكُونُوا عِبَادَ اللَّهِ إِخْوَانًا
След като ни каза [Хасиим], той каза; След като ни каза [Шу'бах], той каза; ме информира [Язид бин Хумайр], той каза; Чух [Сулейм бин 'Амир], човек от Химяр, да разказва история от [Аусат бин Исмаил бин Аусат Ал Баджали], който разказа история от [Абу Бакар], че я е чул, когато Пратеникът на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат на него) починал, той каза; Пратеникът на Аллах стоеше през първата година при мен, след което плака и каза: „Бъдете честни, защото честността е с доброто и двете са в рая, и стойте далеч от лъжата, защото тя е с греха и двете са в ада, и молете Аллах за спасение, защото наистина на никого не се дава нищо, след като повярва, че е по-добро от спасението.“ След това той продължи: „Не прекъсвайте връзките си един с друг, избягвайте се един друг, мразете се един друг и не си завиждайте един на друг, а бъдете слуги на Аллах, които са братя.“
Хадиси
Имам Ахмад : 18
حَدَّثَنَا عَفَّانُ قَالَ حَدَّثَنَا أَبُو عَوَانَةَ عَنْ دَاوُدَ بْنِ عَبْدِ اللَّهِ الْأَوْدِيِّ عَنْ حُمَيْدِ بْنِ عَبْدِ الرَّحْمَنِ قَالَ تُوُفِّيَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَأَبُو بَكْرٍ فِي طَائِفَةٍ مِنْ الْمَدِينَةِ قَالَ فَجَاءَ فَكَشَفَ عَنْ وَجْهِهِ فَقَبَّلَهُ وَقَالَ فِدَاكَ أَبِي وَأُمِّي مَا أَطْيَبَكَ حَيًّا وَمَيِّتًا مَاتَ مُحَمَّدٌ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَرَبِّ الْكَعْبَةِ فَذَكَرَ الْحَدِيثَ قَالَ فَانْطَلَقَ أَبُو بَكْرٍ وَعُمَرُ يَتَقَاوَدَانِ حَتَّى أَتَوْهُمْ فَتَكَلَّمَ أَبُو بَكْرٍ وَلَمْ يَتْرُكْ شَيْئًا أُنْزِلَ فِي الْأَنْصَارِ وَلَا ذَكَرَهُ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْ شَأْنِهِمْ إِلَّا وَذَكَرَهُ وَقَالَ وَلَقَدْ عَلِمْتُمْ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ لَوْ سَلَكَ النَّاسُ وَادِيًا وَسَلَكَتْ الْأَنْصَارُ وَادِيًا سَلَكْتُ وَادِيَ الْأَنْصَارِ وَلَقَدْ عَلِمْتَ يَا سَعْدُ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ وَأَنْتَ قَاعِدٌ قُرَيْشٌ وُلَاةُ هَذَا الْأَمْرِ فَبَرُّ النَّاسِ تَبَعٌ لِبَرِّهِمْ وَفَاجِرُهُمْ تَبَعٌ لِفَاجِرِهِمْ قَالَ فَقَالَ لَهُ سَعْدٌ صَدَقْتَ نَحْنُ الْوُزَرَاءُ وَأَنْتُمْ الْأُمَرَاءُ
След като ни разказа [Афан], той каза; След като ни разказа [Абу Ауана] от [Дауд бин Абдулах Ал Аудий] от [Хумайд бин Абдурахман] каза: Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) почина, [Абу Бакр] беше в покрайнините на Медина, той (Хумайд бин Абдурахман) каза; тогава той дойде и отвори кърпата, покриваща лицето му, целуна го и каза: „Готов съм да приема баща си и майка си като твой откуп, колко красиви ще бъдат животът и смъртта ти, Мухаммед (с.а.с.) почина, и в името на Рабб, собственикът на Кааба.“ След това той спомена хадиса. Той казва; „Тогава Абу Бакр и Умар отидоха (при ансарите), които спореха помежду си за водачество, и се срещнаха с тях (ансарите). Абу Бакр проговори и не остави нищо от това, което беше разкрито на ансарите, и нищо, което Пророкът (с.а.с.) беше споменал за тях, освен ако не ги беше споменал всички, и каза: „Наистина, ти вече знаеш, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Ако хората преминат през една долина, а ансарите преминат през друга долина, тогава и аз ще премина през долината на ансарите.“ И ти вече знаеш, о, Саад, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал, докато ти седеше (без да правиш нищо): „Курайшите са отговорни за този въпрос, така че благочестивите хора от хората следват благочестивите им хора (курайшите), а непокорните им хора следват непокорните си хора.“ Каза той; тогава [Саад] отговори на Абу Бакр; „Прав си, ние сме министрите, а вие сте лидерите.“
Хадиси
Имам Ахмад : 19
حَدَّثَنَا عَلِيُّ بْنُ عَيَّاشٍ قَالَ حَدَّثَنَا الْعَطَّافُ بْنُ خَالِدٍ قَالَ حَدَّثَنِي رَجُلٌ مِنْ أَهْلِ الْبَصْرَةِ عَنْ طَلْحَةَ بْنِ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَبْدِ الرَّحْمَنِ بْنِ أَبِي بَكْرٍ الصِّدِّيقِ قَالَ سَمِعْتُ أَبِي يَذْكُرُ أَنَّ أَبَاهُ سَمِعَ أَبَا بَكْرٍ وَهُوَ يَقُولُ قُلْتُ لِرَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَا رَسُولَ اللَّهِ الْعَمَلُ عَلَى مَا فُرِغَ مِنْهُ أَوْ عَلَى أَمْرٍ مُؤْتَنَفٍ قَالَ بَلْ عَلَى أَمْرٍ قَدْ فُرِغَ مِنْهُ قَالَ قُلْتُ فَفِيمَ الْعَمَلُ يَا رَسُولَ اللَّهِ قَالَ كُلٌّ مُيَسَّرٌ لِمَا خُلِقَ لَهُ
След като ни каза [Али бин Айяси], той каза; След като ни каза [Ал Асхаф бин Халид], той каза; Каза ми [човек] от народа на Башрох, от [Талха бин Абдула бин Абдурахман бин Абу Бакар аш Шидик], който каза; Чух [баща ми] да споменава, че [баща му] е чул [Абу Бакр] да казва; Попитах Пратеника на Аллах (с.а.с.): „О, Пратенико на Аллах, действията основават ли се на неща, които са установени, или на нови неща?“ Той отговори: „Но основават се на неща, които са определени.“ Той каза, аз попитах: „И така, каква е целта на вършенето на добри дела, о, Пратенико на Аллах?“ Той каза: „Лесно е за всеки да върши добри дела в съответствие с целта, за която е създаден.“
Хадиси
Имам Ахмад : 20
حَدَّثَنَا أَبُو الْيَمَانِ قَالَ أَخْبَرَنَا شُعَيْبٌ عَنِ الزُّهْرِيِّ قَالَ أَخْبَرَنِي رَجُلٌ مِنْ الْأَنْصَارِ مِنْ أَهْلِ الْفِقْهِ أَنَّهُ سَمِعَ عُثْمَانَ بْنَ عَفَّانَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ يُحَدِّثُ أَنَّ رِجَالًا مِنْ أَصْحَابِ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ حِينَ تُوُفِّيَ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ حَزِنُوا عَلَيْهِ حَتَّى كَادَ بَعْضُهُمْ يُوَسْوِسُ قَالَ عُثْمَانُ وَكُنْتُ مِنْهُمْ فَبَيْنَا أَنَا جَالِسٌ فِي ظِلِّ أُطُمٍ مِنْ الْآطَامِ مَرَّ عَلَيَّ عُمَرُ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ فَسَلَّمَ عَلَيَّ فَلَمْ أَشْعُرْ أَنَّهُ مَرَّ وَلَا سَلَّمَ فَانْطَلَقَ عُمَرُ حَتَّى دَخَلَ عَلَى أَبِي بَكْرٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ فَقَالَ لَهُ مَا يُعْجِبُكَ أَنِّي مَرَرْتُ عَلَى عُثْمَانَ فَسَلَّمْتُ عَلَيْهِ فَلَمْ يَرُدَّ عَلَيَّ السَّلَامَ وَأَقْبَلَ هُوَ وَأَبُو بَكْرٍ فِي وِلَايَةِ أَبِي بَكْرٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ حَتَّى سَلَّمَا عَلَيَّ جَمِيعًا ثُمَّ قَالَ أَبُو بَكْرٍ جَاءَنِي أَخُوكَ عُمَرُ فَذَكَرَ أَنَّهُ مَرَّ عَلَيْكَ فَسَلَّمَ فَلَمْ تَرُدَّ عَلَيْهِ السَّلَامَ فَمَا الَّذِي حَمَلَكَ عَلَى ذَلِكَ قَالَ قُلْتُ مَا فَعَلْتُ فَقَالَ عُمَرُ بَلَى وَاللَّهِ لَقَدْ فَعَلْتَ وَلَكِنَّهَا عُبِّيَّتُكُمْ يَا بَنِي أُمَيَّةَ قَالَ قُلْتُ وَاللَّهِ مَا شَعَرْتُ أَنَّكَ مَرَرْتَ وَلَا سَلَّمْتَ قَالَ أَبُو بَكْرٍ صَدَقَ عُثْمَانُ وَقَدْ شَغَلَكَ عَنْ ذَلِكَ أَمْرٌ فَقُلْتُ أَجَلْ قَالَ مَا هُوَ فَقَالَ عُثْمَانُ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ تَوَفَّى اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ نَبِيَّهُ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَبْلَ أَنْ نَسْأَلَهُ عَنْ نَجَاةِ هَذَا الْأَمْرِ قَالَ أَبُو بَكْرٍ قَدْ سَأَلْتُهُ عَنْ ذَلِكَ قَالَ فَقُمْتُ إِلَيْهِ فَقُلْتُ لَهُ بِأَبِي أَنْتَ وَأُمِّي أَنْتَ أَحَقُّ بِهَا قَالَ أَبُو بَكْرٍ قُلْتُ يَا رَسُولَ اللَّهِ مَا نَجَاةُ هَذَا الْأَمْرِ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مَنْ قَبِلَ مِنِّي الْكَلِمَةَ الَّتِي عَرَضْتُ عَلَى عَمِّي فَرَدَّهَا عَلَيَّ فَهِيَ لَهُ نَجَاةٌ
След като ни разказа [Абул Яман], той каза; ни съобщи [Сюайб] от [Аз Зухри], той каза; ме информира [експерт по право от ансарите], че е чул [Усман бин Афан] да разказва история; че имало няколко сподвижници на Пророка (с.а.с.), които били тъжни, когато Пророкът (с.а.с.) починал, така че почти половината от тях се разтревожили, каза Усман; „И аз бях сред тях, докато седях под сянката на една стена, Умар мина покрай мен и ме поздрави, но аз не усетих, че мина и ме поздрави, така че той мина, докато не стигна до Абу Бакр, и тогава му каза: „Има нещо, което ще те изненада, наистина минах покрай Усман и го поздравих, но той не отговори на поздрава ми.“ И така, по време на управлението на Абу Бакр, Умар и Абу Бакр дойдоха и двамата ме поздравиха, след което Абу Бакр каза: „Брат ти Умар дойде при мен и каза, че е минал покрай теб и те е поздравил, но ти не му отговори, така че какво те накара да направиш това?“ Той каза, аз отговорих: „Не съм го направил.“ И Умар каза: „Да, в името на Аллах, ти го направи, но това беше заради твоята арогантност, о, Умая.“ Той каза, аз отговорих: „В името на Аллах, никога не съм усещал, че си минал покрай мен и си ме поздравил.“ Абу Бакр каза: „Усман е прав, наистина си бил зает с нещо от него.“ И аз казах: „Да.“ Умар попита; „Каква е тази работа?“ тогава Усман каза; „Аллах почина своя Пророк (саллаллаху алейхи уа саллем), преди да го попитаме за безопасността на този въпрос“, каза Абу Бакр; „Аз го попитах за случая“, каза той; затова се изправих срещу него и му казах: „В името на баща ми и майка ми, ти имаш повече права над него“, каза [Абу Бакр]. Попитах: „О, Пратенико на Аллах, как е безопасно това?“ Тогава Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллем) каза: „Който получи от мен присъда, която някога съм предложил на чичо си, и след това ми я върне, тогава тази присъда ще бъде спасение за него.“
