Имам Ахмад : 5128

حَدَّثَنَا حَسَنٌ حَدَّثَنَا زُهَيْرٌ حَدَّثَنَا يَزِيدُ بْنُ أَبِي زِيَادٍ عَنْ عَبْدِ الرَّحْمَنِ بْنِ أَبِي لَيْلَى عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عُمَرَ قَالَ كُنْتُ فِي سَرِيَّةٍ مِنْ سَرَايَا رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَحَاصَ النَّاسُ حَيْصَةً وَكُنْتُ فِيمَنْ حَاصَ فَقُلْنَا كَيْفَ نَصْنَعُ وَقَدْ فَرَرْنَا مِنْ الزَّحْفِ وَبُؤْنَا بِالْغَضَبِ ثُمَّ قُلْنَا لَوْ دَخَلْنَا الْمَدِينَةَ فَبِتْنَا ثُمَّ قُلْنَا لَوْ عَرَضْنَا أَنْفُسَنَا عَلَى رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَإِنْ كَانَتْ لَهُ تَوْبَةٌ وَإِلَّا ذَهَبْنَا فَأَتَيْنَاهُ قَبْلَ صَلَاةِ الْغَدَاةِ فَخَرَجَ فَقَالَ مَنْ الْقَوْمُ قَالَ فَقُلْنَا نَحْنُ الْفَرَّارُونَ قَالَ لَا بَلْ أَنْتُمْ الْعَكَّارُونَ أَنَا فِئَتُكُمْ وَأَنَا فِئَةُ الْمُسْلِمِينَ قَالَ فَأَتَيْنَاهُ حَتَّى قَبَّلْنَا يَدَهُ

[Хасан] ни е казал [Зухайр] ни е казал [Язид бин Аби Зияд] от [Абдирахман бин Аби Лайла] от [Абдилах бин Умар], който е казал: „Веднъж участвах в сария по времето на Пророка (с.а.с.). Тогава хората избягаха и аз бях един от тях. Казахме: „Как можем да се справим, като бягаме от вражеските войски? Със сигурност ще се върнем (ядосани).“ После отново казахме: „По-добре е да влезем в град Медина, да изчакаме малко през нощта и след това да се предадем на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Дано той прости. Ако не сега, първо ще си тръгнем, а после ще се срещнем с него утре преди сутрешната молитва.“ На следващия ден Пратеникът (с.а.с.) излезе и попита: „Кои сте вие?“ Ние отговорихме: „Ние сме тези, които избягаха от вражеските сили.“ Той каза: „Не, всъщност вие сте засада/атакуваща сила на врага. Аз съм част от вашата група и съм група мюсюлмани.“ Каза (Ибн Умар): „И ние се приближихме до него, докато не му целунахме ръка.“