Al Kabir

Имам Ахмад : 1128

حَدَّثَنَا عَبْد اللَّهِ حَدَّثَنِي حَجَّاجُ بْنُ يُوسُفَ الشَّاعِرُ حَدَّثَنِي عَبْدُ الصَّمَدِ بْنُ عَبْدِ الْوَارِثِ حَدَّثَنَا يَزِيدُ بْنُ أَبِي صَالِحٍ أَنَّ أَبَا الْوَضِيءِ عَبَّادًا حَدَّثَهُ أَنَّهُ قَالَ كُنَّا عَامِدِينَ إِلَى الْكُوفَةِ مَعَ عَلِيِّ بْنِ أَبِي طَالِبٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ فَلَمَّا بَلَغْنَا مَسِيرَةَ لَيْلَتَيْنِ أَوْ ثَلَاثٍ مِنْ حَرُورَاءَ شَذَّ مِنَّا نَاسٌ كَثِيرٌ فَذَكَرْنَا ذَلِكَ لِعَلِيٍّ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ فَقَالَ لَا يَهُولَنَّكُمْ أَمْرُهُمْ فَإِنَّهُمْ سَيَرْجِعُونَ فَذَكَرَ الْحَدِيثَ بِطُولِهِ قَالَ فَحَمِدَ اللَّهَ عَلِيُّ بْنُ أَبِي طَالِبٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ وَقَالَ إِنَّ خَلِيلِي أَخْبَرَنِي أَنَّ قَائِدَ هَؤُلَاءِ رَجُلٌ مُخْدَجُ الْيَدِ عَلَى حَلَمَةِ ثَدْيِهِ شَعَرَاتٌ كَأَنَّهُنَّ ذَنَبُ الْيَرْبُوعِ فَالْتَمَسُوهُ فَلَمْ يَجِدُوهُ فَأَتَيْنَاهُ فَقُلْنَا إِنَّا لَمْ نَجِدْهُ فَقَالَ فَالْتَمِسُوهُ فَوَاللَّهِ مَا كَذَبْتُ وَلَا كُذِبْتُ ثَلَاثًا فَقُلْنَا لَمْ نَجِدْهُ فَجَاءَ عَلِيٌّ بِنَفْسِهِ فَجَعَلَ يَقُولُ اقْلِبُوا ذَا اقْلِبُوا ذَا حَتَّى جَاءَ رَجُلٌ مِنْ الْكُوفَةِ فَقَالَ هُوَ ذَا قَالَ عَلِيٌّ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ اللَّهُ أَكْبَرُ لَا يَأْتِيكُمْ أَحَدٌ يُخْبِرُكُمْ مَنْ أَبُوهُ فَجَعَلَ النَّاسُ يَقُولُونَ هَذَا مَلِكٌ هَذَا مَلِكٌ يَقُولُ عَلِيٌّ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ ابْنُ مَنْ هُوَ

Каза ни Абдула, каза ми [Хаджадж бин Аси Сяир] ми каза [Абдушшамад бин Абдул Уариц] ни каза [Язид бин Абу Салих], че [Абу Ал Уадхи`и Аббад] му е казал, той каза: „Тръгвахме за Куфа с [Али бин Абу Талиб Радийя Аллаху анху], когато пътувахме две или три нощи от района на Харура, голяма група хора излезе от нас.“ Али Радийялах анху каза: „Не позволявайте на действията им да ви плашат, те ще се върнат по-късно.“ След това той спомена дългия си хадис. Абу Ал Уадхи`и каза; Али бин Абу Талиб Радийя Аллаху анхубия похвали Аллах и каза; „Любимият ми ми каза, че техният водач е мъж, чиито ръце са деформирани, чиито гърди са окосмени като опашка на дългоопашат плъх, така че го търсете!“, но те не го намериха. Затова отидохме при него и му казахме, че не сме го намерили, но той все пак каза: „Търсете! Кълна се в Аллах, не съм лъгал и не ми бяха съобщени лъжливи новини.“ Три пъти. Казахме: „Не го намерихме.“ Али Радхиаллах анху дойде сам и каза: „Обърни това и обърни онова.“ Докато накрая дойде човек от Куфа и каза: „Това е то.“ Тогава Али Радхиаллах анху извика: „АЛЛАХ АКБАР (Аллах е Най-велик). Само да дойде някой да каже кой е бащата на този човек!“, казаха хората: „Това е цар, това е цар.“ Али Радхиаллах анху попита: „Чий син е този човек?“