Имам Бухари : 4823

حَدَّثَنَا مَحْمُودٌ حَدَّثَنَا أَبُو أُسَامَةَ حَدَّثَنَا هِشَامٌ قَالَ أَخْبَرَنِي أَبِي عَنْ أَسْمَاءَ بِنْتِ أَبِي بَكْرٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمَا قَالَتْتَزَوَّجَنِي الزُّبَيْرُ وَمَا لَهُ فِي الْأَرْضِ مِنْ مَالٍ وَلَا مَمْلُوكٍ وَلَا شَيْءٍ غَيْرَ نَاضِحٍ وَغَيْرَ فَرَسِهِ فَكُنْتُ أَعْلِفُ فَرَسَهُ وَأَسْتَقِي الْمَاءَ وَأَخْرِزُ غَرْبَهُ وَأَعْجِنُ وَلَمْ أَكُنْ أُحْسِنُ أَخْبِزُ وَكَانَ يَخْبِزُ جَارَاتٌ لِي مِنْ الْأَنْصَارِ وَكُنَّ نِسْوَةَ صِدْقٍ وَكُنْتُ أَنْقُلُ النَّوَى مِنْ أَرْضِ الزُّبَيْرِ الَّتِي أَقْطَعَهُ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ عَلَى رَأْسِي وَهِيَ مِنِّي عَلَى ثُلُثَيْ فَرْسَخٍ فَجِئْتُ يَوْمًا وَالنَّوَى عَلَى رَأْسِي فَلَقِيتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَمَعَهُ نَفَرٌ مِنْ الْأَنْصَارِ فَدَعَانِي ثُمَّ قَالَ إِخْ إِخْ لِيَحْمِلَنِي خَلْفَهُ فَاسْتَحْيَيْتُ أَنْ أَسِيرَ مَعَ الرِّجَالِ وَذَكَرْتُ الزُّبَيْرَ وَغَيْرَتَهُ وَكَانَ أَغْيَرَ النَّاسِ فَعَرَفَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَنِّي قَدْ اسْتَحْيَيْتُ فَمَضَى فَجِئْتُ الزُّبَيْرَ فَقُلْتُ لَقِيَنِي رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَعَلَى رَأْسِي النَّوَى وَمَعَهُ نَفَرٌ مِنْ أَصْحَابِهِ فَأَنَاخَ لِأَرْكَبَ فَاسْتَحْيَيْتُ مِنْهُ وَعَرَفْتُ غَيْرَتَكَ فَقَالَ وَاللَّهِ لَحَمْلُكِ النَّوَى كَانَ أَشَدَّ عَلَيَّ مِنْ رُكُوبِكِ مَعَهُ قَالَتْ حَتَّى أَرْسَلَ إِلَيَّ أَبُو بَكْرٍ بَعْدَ ذَلِكَ بِخَادِمٍ تَكْفِينِي سِيَاسَةَ الْفَرَسِ فَكَأَنَّمَا أَعْتَقَنِي

[Махмуд] ни каза [Абу Усама] ни каза [Хишам] ни каза; [Баща ми] ми каза от [Асма бинт Абу Бакр радиаллаху анхума], която каза; Аз Зубайр бин Аувам се оженил за мен. По това време той нямал имот, нито роби, и нямал нищо освен лейка и кон. Така че аз бях тази, която хранила и поила коня му, шила кофата му и месил тестото за хляб. Въпреки че не бях човек, който умееше да пече хляб. Затова моите съседи от ансарите бяха тези, които правеха хляб. Преместих семена от фурми от градината на Аз Зубайр, която беше определена от Пратеника на Аллах саллаллаху алейхи уа селлем на моята глава. Земята беше от мен за две трети от Фарсах. Един ден дойдох, докато семената от фурми бяха на главата ми. Тогава срещнах Пратеника на Аллах (мир и благословия на Аллах да бъде на него), който беше с някои от ансарите. След това ме извика и каза: „Хей, хей, очевидно иска да ме качи на превозното средство зад себе си. Аз обаче се срамувам да ходя с мъже и си спомням ревността на Аз Зубайр, той е най-ревнивият човек. И така, Пратеникът на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат на него) разбра, че съм срамежлив, затова си тръгна. След това отидох при Аз Зубайр и казах: „Пратеникът на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат на него) ме срещна, когато на главата ми имаше фурма. Докато беше с няколко души от ансарите, ме покани да се повозя в превозно средство, но аз се смутих и знаех за твоята ревност.“ И така, Аз Зубайр каза: „Кълна се в Аллах, това, че носиш семена от фурми, е по-важно за мен, отколкото това, че се возиш в превозното средство с него.“ Накрая Абу Бакр изпрати хадим, който можеше да изпълни работата ми да се грижи за конете. И сякаш ме освободи.