Имам Бухари (الامام البخاري) - 7008 Хадиси
Хадиси
Имам Бухари : 1
حَدَّثَنَا الْحُمَيْدِيُّ عَبْدُ اللَّهِ بْنُ الزُّبَيْرِ قَالَ حَدَّثَنَا سُفْيَانُ قَالَ حَدَّثَنَا يَحْيَى بْنُ سَعِيدٍ الْأَنْصَارِيُّ قَالَ أَخْبَرَنِي مُحَمَّدُ بْنُ إِبْرَاهِيمَ التَّيْمِيُّ أَنَّهُ سَمِعَ عَلْقَمَةَ بْنَ وَقَّاصٍ اللَّيْثِيَّ يَقُولُ سَمِعْتُ عُمَرَ بْنَ الْخَطَّابِ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ عَلَى الْمِنْبَرِقَالَ سَمِعْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ إِنَّمَا الْأَعْمَالُ بِالنِّيَّاتِ وَإِنَّمَا لِكُلِّ امْرِئٍ مَا نَوَى فَمَنْ كَانَتْ هِجْرَتُهُ إِلَى دُنْيَا يُصِيبُهَا أَوْ إِلَى امْرَأَةٍ يَنْكِحُهَا فَهِجْرَتُهُ إِلَى مَا هَاجَرَ إِلَيْهِ
[Ал Хумайди Абдула бин Аз Зубайр] ни каза, той ни каза, ни каза [Суфян], който каза, че ни каза [Яхя бин Саид Ал Ансари] каза, ни каза [Мухаммед бин Ибрахим Ат Тайми], че е чул [Алкама бин Уакаш Ал Лайци] да казва; Веднъж чух [Умар бин Ал Хатхаб] от амвона да казва; Чух Пророка саллаллаху алейхи уа саллам да казва: „Всички действия зависят от намерението и (наградата) за всеки човек (зависи) от това, което е било замислено; Който възнамерява да емигрира заради света, който иска да достигне, или заради жена, за която иска да се ожени, тогава емиграцията му е там, където е възнамерявал.“
Хадиси
Имам Бухари : 2
حَدَّثَنَا عَبْدُ اللَّهِ بْنُ يُوسُفَ قَالَ أَخْبَرَنَا مَالِكٌ عَنْ هِشَامِ بْنِ عُرْوَةَ عَنْ أَبِيهِ عَنْ عَائِشَةَ أُمِّ الْمُؤْمِنِينَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهَا أَنَّ الْحَارِثَ بْنَ هِشَامٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ سَأَلَ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَقَالَ يَا رَسُولَ اللَّهِ كَيْفَ يَأْتِيكَ الْوَحْيُ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَحْيَانًا يَأْتِينِي مِثْلَ صَلْصَلَةِ الْجَرَسِ وَهُوَ أَشَدُّهُ عَلَيَّ فَيُفْصَمُ عَنِّي وَقَدْ وَعَيْتُ عَنْهُ مَا قَالَ وَأَحْيَانًا يَتَمَثَّلُ لِي الْمَلَكُ رَجُلًا فَيُكَلِّمُنِي فَأَعِي مَا يَقُولُ قَالَتْ عَائِشَةُ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهَا وَلَقَدْ رَأَيْتُهُ يَنْزِلُ عَلَيْهِ الْوَحْيُ فِي الْيَوْمِ الشَّدِيدِ الْبَرْدِ فَيَفْصِمُ عَنْهُ وَإِنَّ جَبِينَهُ لَيَتَفَصَّدُ عَرَقًا
Разказа ни, че [Абдулах бин Юсуф] е казал: [Малик] ни е предал от [Хишам бин 'Урва] от [баща му] от [Аиша], Майката на вярващите, че Ал-Харис бин Хишам е попитал Пратеника на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъде на него): „О, Пратенико на Аллах, как ти се спуска откровението?“ Пратеникът на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъде на него) е отговорил: „Понякога идва при мен като звук на камбанен звън и това е най-трудният начин за мен, след което спира, за да мога да разбера какво се предава. А понякога идва ангел под формата на човек и ми говори, така че аз следвам това, което той казва.“ Аиша е казала: „Наистина, веднъж видях откровение да се спуска при него (мир и благословии на Аллах да бъде на него) в един много студен ден, след което спря и видях пот да се стича от челото му.“
Хадиси
Имам Бухари : 3
حَدَّثَنَا يَحْيَى بْنُ بُكَيْرٍ قَالَ حَدَّثَنَا اللَّيْثُ عَنْ عُقَيْلٍ عَنْ ابْنِ شِهَابٍ عَنْ عُرْوَةَ بْنِ الزُّبَيْرِ عَنْ عَائِشَةَ أُمِّ الْمُؤْمِنِينَ أَنَّهَا قَالَتْأَوَّلُ مَا بُدِئَ بِهِ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْ الْوَحْيِ الرُّؤْيَا الصَّالِحَةُ فِي النَّوْمِ فَكَانَ لَا يَرَى رُؤْيَا إِلَّا جَاءَتْ مِثْلَ فَلَقِ الصُّبْحِ ثُمَّ حُبِّبَ إِلَيْهِ الْخَلَاءُ وَكَانَ يَخْلُو بِغَارِ حِرَاءٍ فَيَتَحَنَّثُ فِيهِ وَهُوَ التَّعَبُّدُ اللَّيَالِيَ ذَوَاتِ الْعَدَدِ قَبْلَ أَنْ يَنْزِعَ إِلَى أَهْلِهِ وَيَتَزَوَّدُ لِذَلِكَ ثُمَّ يَرْجِعُ إِلَى خَدِيجَةَ فَيَتَزَوَّدُ لِمِثْلِهَا حَتَّى جَاءَهُ الْحَقُّ وَهُوَ فِي غَارِ حِرَاءٍ فَجَاءَهُ الْمَلَكُ فَقَالَ اقْرَأْ قَالَ مَا أَنَا بِقَارِئٍ قَالَ فَأَخَذَنِي فَغَطَّنِي حَتَّى بَلَغَ مِنِّي الْجَهْدَ ثُمَّ أَرْسَلَنِي فَقَالَ اقْرَأْ قُلْتُ مَا أَنَا بِقَارِئٍ فَأَخَذَنِي فَغَطَّنِي الثَّانِيَةَ حَتَّى بَلَغَ مِنِّي الْجَهْدَ ثُمَّ أَرْسَلَنِي فَقَالَ اقْرَأْ فَقُلْتُ مَا أَنَا بِقَارِئٍ فَأَخَذَنِي فَغَطَّنِي الثَّالِثَةَ ثُمَّ أَرْسَلَنِي فَقَالَ{ اقْرَأْ بِاسْمِ رَبِّكَ الَّذِي خَلَقَ خَلَقَ الْإِنْسَانَ مِنْ عَلَقٍ اقْرَأْ وَرَبُّكَ الْأَكْرَمُ }فَرَجَعَ بِهَا رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَرْجُفُ فُؤَادُهُ فَدَخَلَ عَلَى خَدِيجَةَ بِنْتِ خُوَيْلِدٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهَا فَقَالَ زَمِّلُونِي زَمِّلُونِي فَزَمَّلُوهُ حَتَّى ذَهَبَ عَنْهُ الرَّوْعُ فَقَالَ لِخَدِيجَةَ وَأَخْبَرَهَا الْخَبَرَ لَقَدْ خَشِيتُ عَلَى نَفْسِي فَقَالَتْ خَدِيجَةُ كَلَّا وَاللَّهِ مَا يُخْزِيكَ اللَّهُ أَبَدًا إِنَّكَ لَتَصِلُ الرَّحِمَ وَتَحْمِلُ الْكَلَّ وَتَكْسِبُ الْمَعْدُومَ وَتَقْرِي الضَّيْفَ وَتُعِينُ عَلَى نَوَائِبِ الْحَقِّ فَانْطَلَقَتْ بِهِ خَدِيجَةُ حَتَّى أَتَتْ بِهِ وَرَقَةَ بْنَ نَوْفَلِ بْنِ أَسَدِ بْنِ عَبْدِ الْعُزَّى ابْنَ عَمِّ خَدِيجَةَ وَكَانَ امْرَأً قَدْ تَنَصَّرَ فِي الْجَاهِلِيَّةِ وَكَانَ يَكْتُبُ الْكِتَابَ الْعِبْرَانِيَّ فَيَكْتُبُ مِنْ الْإِنْجِيلِ بِالْعِبْرَانِيَّةِ مَا شَاءَ اللَّهُ أَنْ يَكْتُبَ وَكَانَ شَيْخًا كَبِيرًا قَدْ عَمِيَ فَقَالَتْ لَهُ خَدِيجَةُ يَا ابْنَ عَمِّ اسْمَعْ مِنْ ابْنِ أَخِيكَ فَقَالَ لَهُ وَرَقَةُ يَا ابْنَ أَخِي مَاذَا تَرَى فَأَخْبَرَهُ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ خَبَرَ مَا رَأَى فَقَالَ لَهُ وَرَقَةُ هَذَا النَّامُوسُ الَّذِي نَزَّلَ اللَّهُ عَلَى مُوسَى يَا لَيْتَنِي فِيهَا جَذَعًا لَيْتَنِي أَكُونُ حَيًّا إِذْ يُخْرِجُكَ قَوْمُكَ فَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَوَمُخْرِجِيَّ هُمْ قَالَ نَعَمْ لَمْ يَأْتِ رَجُلٌ قَطُّ بِمِثْلِ مَا جِئْتَ بِهِ إِلَّا عُودِيَ وَإِنْ يُدْرِكْنِي يَوْمُكَ أَنْصُرْكَ نَصْرًا مُؤَزَّرًا ثُمَّ لَمْ يَنْشَبْ وَرَقَةُ أَنْ تُوُفِّيَ وَفَتَرَ الْوَحْيُقَالَ ابْنُ شِهَابٍ وَأَخْبَرَنِي أَبُو سَلَمَةَ بْنُ عَبْدِ الرَّحْمَنِ أَنَّ جَابِرَ بْنَ عَبْدِ اللَّهِ الْأَنْصَارِيَّ قَالَ وَهُوَ يُحَدِّثُ عَنْ فَتْرَةِ الْوَحْيِ فَقَالَ فِي حَدِيثِهِ بَيْنَا أَنَا أَمْشِي إِذْ سَمِعْتُ صَوْتًا مِنْ السَّمَاءِ فَرَفَعْتُ بَصَرِي فَإِذَا الْمَلَكُ الَّذِي جَاءَنِي بِحِرَاءٍ جَالِسٌ عَلَى كُرْسِيٍّ بَيْنَ السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ فَرُعِبْتُ مِنْهُ فَرَجَعْتُ فَقُلْتُ زَمِّلُونِي زَمِّلُونِي فَأَنْزَلَ اللَّهُ تَعَالَى{ يَا أَيُّهَا الْمُدَّثِّرُ قُمْ فَأَنْذِرْ إِلَى قَوْلِهِ وَالرُّجْزَ فَاهْجُرْ }فَحَمِيَ الْوَحْيُ وَتَتَابَعَ تَابَعَهُ عَبْدُ اللَّهِ بْنُ يُوسُفَ وَأَبُو صَالِحٍ وَتَابَعَهُ هِلَالُ بْنُ رَدَّادٍ عَنْ الزُّهْرِيِّ وَقَالَ يُونُسُ وَمَعْمَرٌ بَوَادِرُهُ
Разказано ни е [Яхя бин Букайр], че ни е разказано от [Ал Лайтс] от [Укайл] от [Ибн Шихаб] от [Урва бин Аз Зубайр] от [Айся] - майката на мумининците -, че тя е казала: „Началото на откровението, което дойде при Пратеника на Аллах (с.а.с.), беше с истински сън. И той не сънува, освен ако не дойде като светлината на зората. След това беше благословен с любовта да бъде сам, след което избра пещерата на Хиро и я изтърпя, а именно, покланяйки се през нощта дълго време, преди да се върне при семейството си, за да приготви провизии, за да издържи отново. След това срещна Хадиджа, за да приготви провизии. Докато накрая Ал Хак дойде и ме прегърна много силно, после ме пусна и отново каза: „Чети!“ Той отговори: „Не мога да чета.“ И така, ангелът ме сграбчи и ме прегърна много силно, после ме пусна и отново каза: „Чети!“. Той отговори: „Не мога“ „Прочети.“ Ангелът ме сграбчи отново и ме прегърна за трети път много силно, след което ме пусна и отново каза: (Прочети, като (спомена) името на твоя Бог, Който е създал, Той е създал човека от съсирек кръв. Прочети, и твоят Бог е Всемилостив).“ Пророкът саллаллаху алейхи уа саллам се върна при семейството си с думите на откровението в тревожно състояние. Той срещна Хадиджа бинт Хавайлид и каза: „Покрий ме, покрий ме!“, докато страхът му изчезна. След това разказа на Хадиджа какво се е случило: „Притеснявах се за себе си.“ И така, Хадиджа каза: „Кълна се в Аллах, Аллах няма да ти навреди завинаги, защото ти си човек, който свързва приятелството.“ След това Хадиджа го покани да се срещне с Уорукох бин Науфал бин Асад бин Абдул Уза, син на чичото на Хадиджа, който е бил християнин по време на ерата на джахилията. Той също така е писал книги на иврит, а също така е писал Библията на иврит с разрешението на Аллах. По това време Уоруку беше стар и очите му бяха слепи. Хадиджа каза: „О, сине на чичо ми, чуй какво има да каже синът на брат ти.“ Уоруку каза: „О, сине на брат ми, какво преживя?“ И Пратеникът на Аллах (с.а.с.) разказа какво му се е случило. Уоруку каза: „Това е Намус, както Аллах някога е разкрил на Муса. О, бих искал да бях още млад и да бях още жив, когато беше прогонен от твоя народ.“ Пратеникът на Аллах (с.а.с.) попита: „Ще ме прогонят ли?“ Уоруку отговори: „Да. Защото никой не идва с това, което ти носиш, освен ако няма да нарани (да бъде враждебен). Ако аз присъствах по това време, със сигурност щях да ти помогна с възможностите си.“ Уоруку не преживя събитието, в което вярваше, защото почина по-рано по време на фатрох (празнотата) на откровението. [Ибн Сийхаб] каза; ме информира [Абу Салама бин Абдурахман], че [Джабир бин Абдулах Ал-Аншари] е говорил за празнотата на откровението, както Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Докато вървях, чух глас от небето, погледнах към него и видях Ангела, който беше дошъл при мен в пещерата Хиро, седнал на стол между небето и земята. Уплаших се и се прибрах вкъщи, и казах: „Покрийте ме. Покрийте ме.“ Тогава Аллах Теаля разкри откровението: (О, вие, които сте покрити) докато словото на Аллах (и оставете идолите). Оттогава откровението продължава да се спуска непрекъснато.“ Този хадис е разказан и от [Абдула бин Юсуф] и [Абу Салих], както и от [Хилал бин Раддад] от [Аз Зухри]. И [Юнус] каза; и [Ма'мар] се съгласи, че го е получил от Аз Зухри.
Хадиси
Имам Бухари : 4
حَدَّثَنَا مُوسَى بْنُ إِسْمَاعِيلَ قَالَ حَدَّثَنَا أَبُو عَوَانَةَ قَالَ حَدَّثَنَا مُوسَى بْنُ أَبِي عَائِشَةَ قَالَ حَدَّثَنَا سَعِيدُ بْنُ جُبَيْرٍ عَنْ ابْنِ عَبَّاسٍفِي قَوْلِهِ تَعَالَى{ لَا تُحَرِّكْ بِهِ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِ }قَالَ كَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يُعَالِجُ مِنْ التَّنْزِيلِ شِدَّةً وَكَانَ مِمَّا يُحَرِّكُ شَفَتَيْهِ فَقَالَ ابْنُ عَبَّاسٍ فَأَنَا أُحَرِّكُهُمَا لَكُمْ كَمَا كَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يُحَرِّكُهُمَا وَقَالَ سَعِيدٌ أَنَا أُحَرِّكُهُمَا كَمَا رَأَيْتُ ابْنَ عَبَّاسٍ يُحَرِّكُهُمَا فَحَرَّكَ شَفَتَيْهِ فَأَنْزَلَ اللَّهُ تَعَالَى{ لَا تُحَرِّكْ بِهِ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِ إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُ وَقُرْآنَهُ }قَالَ جَمْعُهُ لَكَ فِي صَدْرِكَ وَتَقْرَأَهُ{ فَإِذَا قَرَأْنَاهُ فَاتَّبِعْ قُرْآنَهُ }قَالَ فَاسْتَمِعْ لَهُ وَأَنْصِتْ{ ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُ }ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا أَنْ تَقْرَأَهُ فَكَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بَعْدَ ذَلِكَ إِذَا أَتَاهُ جِبْرِيلُ اسْتَمَعَ فَإِذَا انْطَلَقَ جِبْرِيلُ قَرَأَهُ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ كَمَا قَرَأَهُ
„Каза ни [Муса бин Исмаил], каза ни [Абу Ауана], каза ни, че ни каза [Муса бин Абу Айся] каза, каза ни [Саид бин Джубайр] от [Ибн Абас] за думите на Аллах Теаля: (Не движете езика си, за да (четете) Корана, защото бързо ще поискате (да го усвоите).“ Ибн Абас каза: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) имаше много силно желание да запомни разкритото (Корана) и движеше устните си.“ Ибн Абас каза: „Ще движа устните си (за да го рецитирам) към вас, както Пратеникът на Аллах (с.а.с.) направи на мен.“ (с.а.с.) движи и двете си устни. Тогава слезе словото на Аллах Теаля: Не движете езика си, за да (четете) Корана, защото бързо ще го (усвоите). Всъщност, то е… „Наша е отговорността да го съберем (в пазвата си) и (да те направим умело) да го рецитираме.“ Това означава, че Аллах го събира в гърдите ти (за да го запомниш) и след това ти го четеш: „Когато приключим с рецитирането му, тогава последвай рецитирането.“ Това означава: „Слушай и мълчи.“ Тогава Аллах Теаля каза: „Тогава наистина е за Наша сметка да се направи обяснението. Това означава: „И е Наше задължение да го рецитираме.“ И Пратеникът на Аллах (с.а.с.) от онова време, когато Джибрил (с.а.с.) дойде при него, той го изслуша. И когато Джибрил (с.а.с.) си отиде, тогава Пророкът (с.а.с.) го прочете (на своите сподвижници), както Джибрил (с.а.с.) го прочете на него (с.а.с.).
Хадиси
Имам Бухари : 5
حَدَّثَنَا عَبْدَانُ قَالَ أَخْبَرَنَا عَبْدُ اللَّهِ قَالَ أَخْبَرَنَا يُونُسُ عَنْ الزُّهْرِيِّ ح و حَدَّثَنَا بِشْرُ بْنُ مُحَمَّدٍ قَالَ أَخْبَرَنَا عَبْدُ اللَّهِ قَالَ أَخْبَرَنَا يُونُسُ وَمَعْمَرٌ عَنْ الزُّهْرِيِّ نَحْوَهُ قَالَ أَخْبَرَنِي عُبَيْدُ اللَّهِ بْنُ عَبْدِ اللَّهِ عَنْ ابْنِ عَبَّاسٍ قَالَكَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَجْوَدَ النَّاسِ وَكَانَ أَجْوَدُ مَا يَكُونُ فِي رَمَضَانَ حِينَ يَلْقَاهُ جِبْرِيلُ وَكَانَ يَلْقَاهُ فِي كُلِّ لَيْلَةٍ مِنْ رَمَضَانَ فَيُدَارِسُهُ الْقُرْآنَ فَلَرَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَجْوَدُ بِالْخَيْرِ مِنْ الرِّيحِ الْمُرْسَلَةِ
Каза ни [Абдан], че той е казал, каза ни [Абдулах], каза ни [Юнус] от [Аз Зухри] и със същото преразказване, също ни каза [Бисир бин Мухаммад] каза, каза ни [Абдулах] каза, каза ни [Юнус] и [Ма'мар] от [Аз Зухри], както и други казаха, ни каза [Убайдулах бин Абдулах] от [Ибн Абас] каза, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е бил най-кроткият човек, особено през месец Рамадан, когато ангелът Джибрил алейхис селям го срещнал, и именно Джибрил алейхис селям е идвал при него всяка нощ през месец Рамадан, където Джибрил алейхис селям е проповядвал Корана. Наистина, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е бил много по-кротък от духащия вятър.
Хадиси
Имам Бухари : 6
حَدَّثَنَا أَبُو الْيَمَانِ الْحَكَمُ بْنُ نَافِعٍ قَالَ أَخْبَرَنَا شُعَيْبٌ عَنْ الزُّهْرِيِّ قَالَ أَخْبَرَنِي عُبَيْدُ اللَّهِ بْنُ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عُتْبَةَ بْنِ مَسْعُودٍ أَنَّ عَبْدَ اللَّهِ بْنَ عَبَّاسٍ أَخْبَرَهُ أَنَّ أَبَا سُفْيَانَ بْنَ حَرْبٍ أَخْبَرَهُأَنَّ هِرَقْلَ أَرْسَلَ إِلَيْهِ فِي رَكْبٍ مِنْ قُرَيْشٍ وَكَانُوا تِجَارًا بِالشَّأْمِ فِي الْمُدَّةِ الَّتِي كَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مَادَّ فِيهَا أَبَا سُفْيَانَ وَكُفَّارَ قُرَيْشٍ فَأَتَوْهُ وَهُمْ بِإِيلِيَاءَ فَدَعَاهُمْ فِي مَجْلِسِهِ وَحَوْلَهُ عُظَمَاءُ الرُّومِ ثُمَّ دَعَاهُمْ وَدَعَا بِتَرْجُمَانِهِ فَقَالَ أَيُّكُمْ أَقْرَبُ نَسَبًا بِهَذَا الرَّجُلِ الَّذِي يَزْعُمُ أَنَّهُ نَبِيٌّ فَقَالَ أَبُو سُفْيَانَ فَقُلْتُ أَنَا أَقْرَبُهُمْ نَسَبًا فَقَالَ أَدْنُوهُ مِنِّي وَقَرِّبُوا أَصْحَابَهُ فَاجْعَلُوهُمْ عِنْدَ ظَهْرِهِ ثُمَّ قَالَ لِتَرْجُمَانِهِ قُلْ لَهُمْ إِنِّي سَائِلٌ هَذَا عَنْ هَذَا الرَّجُلِ فَإِنْ كَذَبَنِي فَكَذِّبُوهُ فَوَاللَّهِ لَوْلَا الْحَيَاءُ مِنْ أَنْ يَأْثِرُوا عَلَيَّ كَذِبًا لَكَذَبْتُ عَنْهُ ثُمَّ كَانَ أَوَّلَ مَا سَأَلَنِي عَنْهُ أَنْ قَالَ كَيْفَ نَسَبُهُ فِيكُمْ قُلْتُ هُوَ فِينَا ذُو نَسَبٍ قَالَ فَهَلْ قَالَ هَذَا الْقَوْلَ مِنْكُمْ أَحَدٌ قَطُّ قَبْلَهُ قُلْتُ لَا قَالَ فَهَلْ كَانَ مِنْ آبَائِهِ مِنْ مَلِكٍ قُلْتُ لَا قَالَ فَأَشْرَافُ النَّاسِ يَتَّبِعُونَهُ أَمْ ضُعَفَاؤُهُمْ فَقُلْتُ بَلْ ضُعَفَاؤُهُمْ قَالَ أَيَزِيدُونَ أَمْ يَنْقُصُونَ قُلْتُ بَلْ يَزِيدُونَ قَالَ فَهَلْ يَرْتَدُّ أَحَدٌ مِنْهُمْ سَخْطَةً لِدِينِهِ بَعْدَ أَنْ يَدْخُلَ فِيهِ قُلْتُ لَا قَالَ فَهَلْ كُنْتُمْ تَتَّهِمُونَهُ بِالْكَذِبِ قَبْلَ أَنْ يَقُولَ مَا قَالَ قُلْتُ لَا قَالَ فَهَلْ يَغْدِرُ قُلْتُ لَا وَنَحْنُ مِنْهُ فِي مُدَّةٍ لَا نَدْرِي مَا هُوَ فَاعِلٌ فِيهَا قَالَ وَلَمْ تُمْكِنِّي كَلِمَةٌ أُدْخِلُ فِيهَا شَيْئًا غَيْرُ هَذِهِ الْكَلِمَةِ قَالَ فَهَلْ قَاتَلْتُمُوهُ قُلْتُ نَعَمْ قَالَ فَكَيْفَ كَانَ قِتَالُكُمْ إِيَّاهُ قُلْتُ الْحَرْبُ بَيْنَنَا وَبَيْنَهُ سِجَالٌ يَنَالُ مِنَّا وَنَنَالُ مِنْهُ قَالَ مَاذَا يَأْمُرُكُمْ قُلْتُ يَقُولُ اعْبُدُوا اللَّهَ وَحْدَهُ وَلَا تُشْرِكُوا بِهِ شَيْئًا وَاتْرُكُوا مَا يَقُولُ آبَاؤُكُمْ وَيَأْمُرُنَا بِالصَّلَاةِ وَالزَّكَاةِ وَالصِّدْقِ وَالْعَفَافِ وَالصِّلَةِ فَقَالَ لِلتَّرْجُمَانِ قُلْ لَهُ سَأَلْتُكَ عَنْ نَسَبِهِ فَذَكَرْتَ أَنَّهُ فِيكُمْ ذُو نَسَبٍ فَكَذَلِكَ الرُّسُلُ تُبْعَثُ فِي نَسَبِ قَوْمِهَا وَسَأَلْتُكَ هَلْ قَالَ أَحَدٌ مِنْكُمْ هَذَا الْقَوْلَ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا فَقُلْتُ لَوْ كَانَ أَحَدٌ قَالَ هَذَا الْقَوْلَ قَبْلَهُ لَقُلْتُ رَجُلٌ يَأْتَسِي بِقَوْلٍ قِيلَ قَبْلَهُ وَسَأَلْتُكَ هَلْ كَانَ مِنْ آبَائِهِ مِنْ مَلِكٍ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا قُلْتُ فَلَوْ كَانَ مِنْ آبَائِهِ مِنْ مَلِكٍ قُلْتُ رَجُلٌ يَطْلُبُ مُلْكَ أَبِيهِ وَسَأَلْتُكَ هَلْ كُنْتُمْ تَتَّهِمُونَهُ بِالْكَذِبِ قَبْلَ أَنْ يَقُولَ مَا قَالَ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا فَقَدْ أَعْرِفُ أَنَّهُ لَمْ يَكُنْ لِيَذَرَ الْكَذِبَ عَلَى النَّاسِ وَيَكْذِبَ عَلَى اللَّهِ وَسَأَلْتُكَ أَشْرَافُ النَّاسِ اتَّبَعُوهُ أَمْ ضُعَفَاؤُهُمْ فَذَكَرْتَ أَنَّ ضُعَفَاءَهُمْ اتَّبَعُوهُ وَهُمْ أَتْبَاعُ الرُّسُلِ وَسَأَلْتُكَ أَيَزِيدُونَ أَمْ يَنْقُصُونَ فَذَكَرْتَ أَنَّهُمْ يَزِيدُونَ وَكَذَلِكَ أَمْرُ الْإِيمَانِ حَتَّى يَتِمَّ وَسَأَلْتُكَ أَيَرْتَدُّ أَحَدٌ سَخْطَةً لِدِينِهِ بَعْدَ أَنْ يَدْخُلَ فِيهِ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا وَكَذَلِكَ الْإِيمَانُ حِينَ تُخَالِطُ بَشَاشَتُهُ الْقُلُوبَ وَسَأَلْتُكَ هَلْ يَغْدِرُ فَذَكَرْتَ أَنْ لَا وَكَذَلِكَ الرُّسُلُ لَا تَغْدِرُ وَسَأَلْتُكَ بِمَا يَأْمُرُكُمْ فَذَكَرْتَ أَنَّهُ يَأْمُرُكُمْ أَنْ تَعْبُدُوا اللَّهَ وَلَا تُشْرِكُوا بِهِ شَيْئًا وَيَنْهَاكُمْ عَنْ عِبَادَةِ الْأَوْثَانِ وَيَأْمُرُكُمْ بِالصَّلَاةِ وَالصِّدْقِ وَالْعَفَافِ فَإِنْ كَانَ مَا تَقُولُ حَقًّا فَسَيَمْلِكُ مَوْضِعَ قَدَمَيَّ هَاتَيْنِ وَقَدْ كُنْتُ أَعْلَمُ أَنَّهُ خَارِجٌ لَمْ أَكُنْ أَظُنُّ أَنَّهُ مِنْكُمْ فَلَوْ أَنِّي أَعْلَمُ أَنِّي أَخْلُصُ إِلَيْهِ لَتَجَشَّمْتُ لِقَاءَهُ وَلَوْ كُنْتُ عِنْدَهُ لَغَسَلْتُ عَنْ قَدَمِهِ ثُمَّ دَعَا بِكِتَابِ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ الَّذِي بَعَثَ بِهِ دِحْيَةُ إِلَى عَظِيمِ بُصْرَى فَدَفَعَهُ إِلَى هِرَقْلَ فَقَرَأَهُ فَإِذَا فِيهِ بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ مِنْ مُحَمَّدٍ عَبْدِ اللَّهِ وَرَسُولِهِ إِلَى هِرَقْلَ عَظِيمِ الرُّومِ سَلَامٌ عَلَى مَنْ اتَّبَعَ الْهُدَى أَمَّا بَعْدُ فَإِنِّي أَدْعُوكَ بِدِعَايَةِ الْإِسْلَامِ أَسْلِمْ تَسْلَمْ يُؤْتِكَ اللَّهُ أَجْرَكَ مَرَّتَيْنِ فَإِنْ تَوَلَّيْتَ فَإِنَّ عَلَيْكَ إِثْمَ الْأَرِيسِيِّينَ وَ{ يَا أَهْلَ الْكِتَابِ تَعَالَوْا إِلَى كَلِمَةٍ سَوَاءٍ بَيْنَنَا وَبَيْنَكُمْ أَنْ لَا نَعْبُدَ إِلَّا اللَّهَ وَلَا نُشْرِكَ بِهِ شَيْئًا وَلَا يَتَّخِذَ بَعْضُنَا بَعْضًا أَرْبَابًا مِنْ دُونِ اللَّهِ فَإِنْ تَوَلَّوْا فَقُولُوا اشْهَدُوا بِأَنَّا مُسْلِمُونَ }قَالَ أَبُو سُفْيَانَ فَلَمَّا قَالَ مَا قَالَ وَفَرَغَ مِنْ قِرَاءَةِ الْكِتَابِ كَثُرَ عِنْدَهُ الصَّخَبُ وَارْتَفَعَتْ الْأَصْوَاتُ وَأُخْرِجْنَا فَقُلْتُ لِأَصْحَابِي حِينَ أُخْرِجْنَا لَقَدْ أَمِرَ أَمْرُ ابْنِ أَبِي كَبْشَةَ إِنَّهُ يَخَافُهُ مَلِكُ بَنِي الْأَصْفَرِ فَمَا زِلْتُ مُوقِنًا أَنَّهُ سَيَظْهَرُ حَتَّى أَدْخَلَ اللَّهُ عَلَيَّ الْإِسْلَامَ وَكَانَ ابْنُ النَّاظُورِ صَاحِبُ إِيلِيَاءَ وَهِرَقْلَ سُقُفًّا عَلَى نَصَارَى الشَّأْمِ يُحَدِّثُ أَنَّ هِرَقْلَ حِينَ قَدِمَ إِيلِيَاءَ أَصْبَحَ يَوْمًا خَبِيثَ النَّفْسِ فَقَالَ بَعْضُ بَطَارِقَتِهِ قَدْ اسْتَنْكَرْنَا هَيْئَتَكَ قَالَ ابْنُ النَّاظُورِ وَكَانَ هِرَقْلُ حَزَّاءً يَنْظُرُ فِي النُّجُومِ فَقَالَ لَهُمْ حِينَ سَأَلُوهُ إِنِّي رَأَيْتُ اللَّيْلَةَ حِينَ نَظَرْتُ فِي النُّجُومِ مَلِكَ الْخِتَانِ قَدْ ظَهَرَ فَمَنْ يَخْتَتِنُ مِنْ هَذِهِ الْأُمَّةِ قَالُوا لَيْسَ يَخْتَتِنُ إِلَّا الْيَهُودُ فَلَا يُهِمَّنَّكَ شَأْنُهُمْ وَاكْتُبْ إِلَى مَدَايِنِ مُلْكِكَ فَيَقْتُلُوا مَنْ فِيهِمْ مِنْ الْيَهُودِ فَبَيْنَمَا هُمْ عَلَى أَمْرِهِمْ أُتِيَ هِرَقْلُ بِرَجُلٍ أَرْسَلَ بِهِ مَلِكُ غَسَّانَ يُخْبِرُ عَنْ خَبَرِ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَلَمَّا اسْتَخْبَرَهُ هِرَقْلُ قَالَ اذْهَبُوا فَانْظُرُوا أَمُخْتَتِنٌ هُوَ أَمْ لَا فَنَظَرُوا إِلَيْهِ فَحَدَّثُوهُ أَنَّهُ مُخْتَتِنٌ وَسَأَلَهُ عَنْ الْعَرَبِ فَقَالَ هُمْ يَخْتَتِنُونَ فَقَالَ هِرَقْلُ هَذَا مُلْكُ هَذِهِ الْأُمَّةِ قَدْ ظَهَرَ ثُمَّ كَتَبَ هِرَقْلُ إِلَى صَاحِبٍ لَهُ بِرُومِيَةَ وَكَانَ نَظِيرَهُ فِي الْعِلْمِ وَسَارَ هِرَقْلُ إِلَى حِمْصَ فَلَمْ يَرِمْ حِمْصَ حَتَّى أَتَاهُ كِتَابٌ مِنْ صَاحِبِهِ يُوَافِقُ رَأْيَ هِرَقْلَ عَلَى خُرُوجِ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَأَنَّهُ نَبِيٌّ فَأَذِنَ هِرَقْلُ لِعُظَمَاءِ الرُّومِ فِي دَسْكَرَةٍ لَهُ بِحِمْصَ ثُمَّ أَمَرَ بِأَبْوَابِهَا فَغُلِّقَتْ ثُمَّ اطَّلَعَ فَقَالَ يَا مَعْشَرَ الرُّومِ هَلْ لَكُمْ فِي الْفَلَاحِ وَالرُّشْدِ وَأَنْ يَثْبُتَ مُلْكُكُمْ فَتُبَايِعُوا هَذَا النَّبِيَّ فَحَاصُوا حَيْصَةَ حُمُرِ الْوَحْشِ إِلَى الْأَبْوَابِ فَوَجَدُوهَا قَدْ غُلِّقَتْ فَلَمَّا رَأَى هِرَقْلُ نَفْرَتَهُمْ وَأَيِسَ مِنْ الْإِيمَانِ قَالَ رُدُّوهُمْ عَلَيَّ وَقَالَ إِنِّي قُلْتُ مَقَالَتِي آنِفًا أَخْتَبِرُ بِهَا شِدَّتَكُمْ عَلَى دِينِكُمْ فَقَدْ رَأَيْتُ فَسَجَدُوا لَهُ وَرَضُوا عَنْهُ فَكَانَ ذَلِكَ آخِرَ شَأْنِ هِرَقْلَرَوَاهُ صَالِحُ بْنُ كَيْسَانَ وَيُونُسُ وَمَعْمَرٌ عَنْ الزُّهْرِيِّ
[Абу Ал Яман Ал Хакам бин Нафи] ни каза, каза ни [Сюайб] от [Аз Зухри] ми каза [Убайдула бин Абдула бин Утба бин Масуд], че [Абдула бин Абас] му е казал, че [Абу Суфян бин Харб] му е казал; че Ираклий е приел търговска група от Курейш, която е била на търговска експедиция до Сирийската земя по времето, когато споразумението между Пророка (с.а.с.) и Абу Суфян, с курейшките неверници, е влязло в сила. Когато спряли в Илия, те срещнали Ираклий по покана на Ираклий да бъдат поканени на разговор на неговото събрание, по това време Ираклий бил заедно с римските сановници. Ираклий разговарял с тях чрез преводач. Ираклий казал: „Кой от вас има най-близки роднински връзки с човека, който твърди, че е Пророкът?“ казал Абу Суфян; така че аз отговорих; „Аз съм този, който има най-близки роднински връзки с него.“ Ираклий казал; „Доведете го по-близо до мен и приятелите му.“ И те поставили курайшите зад Абу Суфян. Тогава Ираклий казал чрез своя преводач: „Кажи му, че го попитах за човека, който твърди, че е пророк. Ако ме е излъгал, тогава и ти трябва да го излъжеш. Кълна се в Аллах, ако не беше срамът, причинен от обвиненията, че съм лъжец, които щяха да ми отправят, щях да го излъжа.“ Абу Суфян казал: „И така, първото нещо, което ме попита за него (пророка саллаллаху алейхи уа саллям), беше: „Какво е положението на неговия род сред вас?“ Отговорих: „Той е от добър (благороден) произход.“ Той попитал отново: „Някой друг казвал ли е това преди него?“ Той попитал отново: „Баща му цар ли е бил?“ Отговорих: „Дори тези, които го следват, са скромни хора.“ Той попитал отново: „Увеличават ли се или намаляват последователите му?“ Отговорих: „Увеличават се.“ Той попитал отново: „Има ли някой, който е отстъпил от вярата, защото е бил ядосан на религията си?“ Отговорих: „Нищо.“ Той попитал отново: „Хващал ли си го някога да лъже, преди да каже това, което е казал?“ Отговорих: „Никога.“ Той попита отново: „Изневерявал ли е някога?“ Отговорих: „Никога. Когато бяхме с него, никога не правеше това.“ Абу Суфян каза: „Не мога да предам нищо друго освен такива думи.“ Той попита отново: „Вие водите ли война?“ Отговорих: „Да“. Той попита отново: „Как завърши войната?“ Отговорих: „Войната между нас и него е много силна. Понякога той ни бие, понякога ние го бием.“ Той попита отново: „Какво ви е заповядал да направите?“ Отговорих: „Той ни е заповядал: „Почитайте Аллах, без да Му съдружавате нищо, и оставете зад гърба си това, което са казали вашите предци.“ Тогава Ираклий казал на своя преводач: „Кажи му, питах те за произхода на този човек, ти каза, че е от благороден произход. По същия начин, този човек е отгледан сред потомците на своя народ. И те попитах дали някой преди него е казвал това, което той е казал, ти каза, че не. Ако беше казано, че някой преди него го е казал, щях да сметна, че този човек имитира някой преди него, който е казал същото. Попитах те също дали някой от бащите му е от кралски произход, ти каза, че не. Казах, че ако бащите му са от кралски произход, този човек би искал царството на баща си. И те попитах също дали някога си го намерил да лъже, преди да каже това, което е казал, ти каза, че не. Наистина разбирам, че ако не е смеел да лъже дори хората, камо ли да лъже Аллах. И те попитах също, почтени или нисши хора ли са били тези, които са го следвали?“ Ти каза, че нисшите хора са го следвали. Наистина, те са били последователите на Пратеника. Попитах те също дали последователите му са се увеличили или са намалели, ти каза, че са се увеличили. И така е с вярата, докато не стане съвършена. Попитах те също дали някой е отстъпил от вярата, защото е бил ядосан на религията си. Ти отговори „не“. И такава е вярата, когато расте и расте в сърцето. Попитах те също дали някога е мамил, ти отговори „никога“. И така е било, че апостолите не са могли да мамят. И попитах те също какво ти е заповядал да направиш, ти отговори, че ти е заповядал да се покланяш на Аллах, като не Му съдружаваш нищо, и ти е забранил да се покланяш на идоли, той също ви е заповядал да отслужвате молитва, да плащате зекят, да говорите истината, да си прощавате и да поддържате приятелство. Ако всичко, което казваш, е истина, той със сигурност ще управлява царството под краката ми. Наистина подозирах, че той не е сред вас в момента, ако знаех как да стигна до него, разбира се, щях да се постарая толкова много да го намеря, че когато бях до него, непременно щях да му измия краката. Тогава Ираклий поискал писмо от Пратеника на Аллах (с.а.с.), което било донесено от Дихя за владетелите на Басра. Той дал писмото на Ираклий, който го прочел и съдържанието му гласяло: „Бисмиллахир рахманир Рахим. От Мохамед, раба на Аллах и Неговия Пратеник, до Ираклий, римски владетел, безопасност за онези, които следват инструкциите. Тогава ви призовавам с призива на исляма; приемете исляма, тогава ще бъдете в безопасност, Аллах ще ви възнагради двойно. Но ако се отвърнете, тогава ще носите греховете на вашия народ и: О, хора на книгата, елате (придържайте се) към присъда (постановление), че няма спор между нас и вас, че ние не се покланяме на никого освен на Аллах и не съдружаваме нищо с Него, и нито (нито) някой от нас приема други за рабби освен Аллах.“ Ако се отвърнат, тогава им кажете: „Ето, ние сме тези, които се отдадоха (на Аллах).“ Абу Суфян каза: „След като Ираклий предаде казаното и дочете писмото, настана суматоха и силни шумове, така че бяхме изгонени. Казах на приятелите си, след като бяхме изгонени: „Наистина той е поканен на делото на сина на Абу Кабсия. Ираклий се тревожеше за Римската империя.“ По това време и аз се тревожех, че Мохамед ще победи, докато накрая (това чувство изчезна след) Аллах ме накара да приема исляма. И имаше Ибн Ан Назхур, благородник от Илия, а Ираклий беше християнски епископ, той каза, че един ден, когато Ираклий посетил Илия, бил много разтревожен, казаха някои от неговите военни командири: „Наистина ние отричаме вашето положение.“ Освен това, Ибн Назхур казал: „Ираклий бил астролог, който винаги обръщал внимание на движението на звездите. Веднъж отговорил на въпрос от жреците, които го задали: „Една нощ, когато наблюдавах движението на звездите, видях, че се е родил хитанският цар, кой от този народ е обрязан?“ Жреците отговорили: „Единствените, които са били обрязани, са били евреите, не се тревожете за евреите. Просто заповядайте във всички страни във вашето царство, така че евреите в тази страна да бъдат избити.“ По това време, пратеник от царя на Бани Гасан бил представен на Ираклий, за да разкаже за Пратеника на Аллах (с.а.с.). След като мъжът приключил с разказа, Ираклий заповядал да бъде прегледан, за да се види дали е обрязан или не. След като бил прегледан, се оказало, че наистина е черен. Тогава хората разказали на Ираклий. Ираклий попитал този човек за други араби, обрязани ли са или не?“ Той отговорил: „Всички араби са обрязани.“ Ираклий казал: „Това е царят на уммата, наистина се е родил.“ Тогава Ираклий изпратил писмо до приятел в Рим, чиито знания били равни на тези на Ираклий (за да разкаже за раждането на пророка Мохамед (саллаллаху алейхи уа саллам). Междувременно той продължил пътуването си до страната Химша, но преди да пристигне в Химша, първо пристигнал отговор на писмото от неговия приятел. Приятелят му се съгласил с мнението на Ираклий, че Мохамед се е родил и че той наистина е пророк. След това Ираклий поканил римските служители да дойдат при него в Химша, след като всички присъствали на срещата, Ираклий заповядал всички врати да бъдат заключени. След това казал: „О, хора от Рум, ще постигнете ли всички славна победа и напредък, докато царството остава непокътнато в нашите ръце?“ Чувайки тези думи, те избягали като диви магарета, въпреки че всички врати били заключени. Виждайки подобна ситуация, Ираклий се отказал от надеждата, че те ще повярват (в пророчеството на Мохамед). След това заповядал на всички да се върнат по местата си и казал: „Всъщност това, което казах по-рано, беше само за да изпитам твърдостта на всички вас. Сега видях тази твърдост.“ След това те се поклонили пред Ираклий и били доволни от него. Така завършва историята на Ираклий. Тя е разказана от [Салих бин Кайсан], [Юнус] и [Ма'мар] от [Аз Зухри].
Хадиси
Имам Бухари : 7
حَدَّثَنَا عُبَيْدُ اللَّهِ بْنُ مُوسَى قَالَ أَخْبَرَنَا حَنْظَلَةُ بْنُ أَبِي سُفْيَانَ عَنْ عِكْرِمَةَ بْنِ خَالِدٍ عَنْ ابْنِ عُمَرَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمَاقَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بُنِيَ الْإِسْلَامُ عَلَى خَمْسٍ شَهَادَةِ أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَأَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللَّهِ وَإِقَامِ الصَّلَاةِ وَإِيتَاءِ الزَّكَاةِ وَالْحَجِّ وَصَوْمِ رَمَضَانَ
[Абдулах бин Муса] ни е казал, че той е казал, ни е казал [Ханжалах бин Абу Суфян] от [Икрима бин Халид] от [Ибн Умар] е казал: Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям) е казал: „Ислямът е изграден върху пет (темпи); свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и наистина Мохамед е Пратеникът на Аллах, отслужва молитви, изпълнява зекят, хадж и пости в Рамадан“.
Хадиси
Имам Бухари : 8
حَدَّثَنَا عَبْدُ اللَّهِ بْنُ مُحَمَّدٍ الْجُعْفِيُّ قَالَ حَدَّثَنَا أَبُو عَامِرٍ الْعَقَدِيُّ قَالَ حَدَّثَنَا سُلَيْمَانُ بْنُ بِلَالٍ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ دِينَارٍ عَنْ أَبِي صَالِحٍ عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُعَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ الْإِيمَانُ بِضْعٌ وَسِتُّونَ شُعْبَةً وَالْحَيَاءُ شُعْبَةٌ مِنْ الْإِيمَانِ
[Абдулах бин Мухаммад Ал Джуфи] ни е казал, че ни е казал [Абу Амир Ал Акади], който е казал, че ни е казал [Сулейман бин Билал] от [Абдулах бин Динар] от [Абу Салих] от [Абу Хурайра] от Пророка саллаллаху алейхи уа саллам, той е казал: „Вярата има повече от шестдесет клона и срамът е част от вярата.“
Хадиси
Имам Бухари : 9
حَدَّثَنَا آدَمُ بْنُ أَبِي إِيَاسٍ قَالَ حَدَّثَنَا شُعْبَةُ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ أَبِي السَّفَرِ وَإِسْمَاعِيلَ بْنِ أَبِي خَالِدٍ عَنْ الشَّعْبِيِّ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَمْرٍو رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمَاعَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ الْمُسْلِمُ مَنْ سَلِمَ الْمُسْلِمُونَ مِنْ لِسَانِهِ وَيَدِهِ وَالْمُهَاجِرُ مَنْ هَجَرَ مَا نَهَى اللَّهُ عَنْهُقَالَ أَبُو عَبْد اللَّهِ وَقَالَ أَبُو مُعَاوِيَةَ حَدَّثَنَا دَاوُدُ هُوَ ابْنُ أَبِي هِنْدٍ عَنْ عَامِرٍ قَالَ سَمِعْتُ عَبْدَ اللَّهِ يَعْنِي ابْنَ عَمْرٍو عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَقَالَ عَبْدُ الْأَعْلَى عَنْ دَاوُدَ عَنْ عَامِرٍ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ
Предано ни е [Адам бин Абу Ияс] от [Абдулах бин Абу Ас Сафар] и [Исмаил бин Абу Халид] от [Аси Сяби] от [Абдулах бин Амру] от Пророка (с.а.с.) саллаллаху алейхи уа саллам: „Мюсюлманин е човек, чиито думи и ръце са в безопасност за мюсюлманите, а мухаджир е човек, който изоставя това, което Аллах е забранил.“ Абу Абдулах каза; и [Абу Муавия] каза; Предаде ни [Дауд], той е син на Ибн Хинд, от [Амир] каза: „Чух [Абдулах], тоест ибн Амру, от Пророка (с.а.с.) саллаллаху алейхи уа саллам. И каза [Абдул Алаа] от [Дауд] от [Амир] от [Абдулах] от Пророка (с.а.с.) саллаллаху алейхи уа саллам.“
Хадиси
Имам Бухари : 10
حَدَّثَنَا سَعِيدُ بْنُ يَحْيَى بْنِ سَعِيدٍ الْقُرَشِيُّ قَالَ حَدَّثَنَا أَبِي قَالَ حَدَّثَنَا أَبُو بُرْدَةَ بْنُ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ أَبِي بُرْدَةَ عَنْ أَبِي بُرْدَةَ عَنْ أَبِي مُوسَى رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَقَالُوا يَا رَسُولَ اللَّهِ أَيُّ الْإِسْلَامِ أَفْضَلُ قَالَ مَنْ سَلِمَ الْمُسْلِمُونَ مِنْ لِسَانِهِ وَيَدِهِ
Той [Саид бин Яхя бин Саид Ал Кураси] ни е казал: „[Баща ми] ни е казал, че ни е казал [Абу Бурда бин Абдула бин Абу Бурда] от [Абу Бурда] от [Абу Муса], че е казал: „О, Пратенико на Аллах, кой ислям е най-важен?“ Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отговорил: „Когото мюсюлманите спасяват от устата и ръцете им.“
Хадиси
Имам Бухари : 11
حَدَّثَنَا عَمْرُو بْنُ خَالِدٍ قَالَ حَدَّثَنَا اللَّيْثُ عَنْ يَزِيدَ عَنْ أَبِي الْخَيْرِ عَنْ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَمْرٍو رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمَاأَنَّ رَجُلًا سَأَلَ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَيُّ الْإِسْلَامِ خَيْرٌ قَالَ تُطْعِمُ الطَّعَامَ وَتَقْرَأُ السَّلَامَ عَلَى مَنْ عَرَفْتَ وَمَنْ لَمْ تَعْرِفْ
[Амру бин Халид] ни е казал, ни е казал [Ал Лайтс] от [Язид] от [Абу Ал Хайр] от [Абдула бин Амру]; Имало е някой, който е попитал Пророка (с.а.с.): „Кой ислям е най-добрият?“ Пророкът (с.а.с.) отговорил: „Вие давате храна, поздравявате хора, които познавате, и тези, които не познавате.“
Хадиси
Имам Бухари : 12
حَدَّثَنَا مُسَدَّدٌ قَالَ حَدَّثَنَا يَحْيَى عَنْ شُعْبَةَ عَنْ قَتَادَةَ عَنْ أَنَسٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ وَعَنْ حُسَيْنٍ الْمُعَلِّمِ قَالَ حَدَّثَنَا قَتَادَةُ عَنْ أَنَسٍعَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ لَا يُؤْمِنُ أَحَدُكُمْ حَتَّى يُحِبَّ لِأَخِيهِ مَا يُحِبُّ لِنَفْسِهِ
Разказа ни [Мусадад] каза, разказа ни [Яхя] от [Сю'ба] от [Котада] от [Анас] от Пророка саллаллаху алейхи уа саллам. И от [Хюсеин Ал Му'алим] каза, разказа ни [Котада] от [Анас] от Пророка саллаллаху алейхи уа саллам, той каза: „Никой от вас не вярва, докато не обича брат си, както обича себе си.“
Хадиси
Имам Бухари : 13
حَدَّثَنَا أَبُو الْيَمَانِ قَالَ أَخْبَرَنَا شُعَيْبٌ قَالَ حَدَّثَنَا أَبُو الزِّنَادِ عَنْ الْأَعْرَجِ عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُأَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ فَوَالَّذِي نَفْسِي بِيَدِهِ لَا يُؤْمِنُ أَحَدُكُمْ حَتَّى أَكُونَ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِنْ وَالِدِهِ وَوَلَدِهِ
Предаде ни се [Абу Ал Яман], предаде ни се [Сюайб], предаде ни се [Абу Аз Занад] от [Ал А'радж] от [Абу Хурайра], че Пратеникът на Аллах (мир и благословия на Аллах да бъде на него) е казал: „Кълна се в Този, в Чиято ръка е душата ми, никой от вас няма да повярва, докато не бъда обичан повече от родителите си и децата си.“
Хадиси
Имам Бухари : 14
حَدَّثَنَا يَعْقُوبُ بْنُ إِبْرَاهِيمَ قَالَ حَدَّثَنَا ابْنُ عُلَيَّةَ عَنْ عَبْدِ الْعَزِيزِ بْنِ صُهَيْبٍ عَنْ أَنَسٍ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ ح و حَدَّثَنَا آدَمُ قَالَ حَدَّثَنَا شُعْبَةُ عَنْ قَتَادَةَ عَنْ أَنَسٍ قَالَقَالَ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ لَا يُؤْمِنُ أَحَدُكُمْ حَتَّى أَكُونَ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِنْ وَالِدِهِ وَوَلَدِهِ وَالنَّاسِ أَجْمَعِينَ
Предаде ни се [Якуб бин Ибрахим], предаде ни се [Ибн Улейя] от [Абдул Азиз бин Шухайб] от [Анас] от Пророка (с.а.с.). И също така ни се предаде [Адам], предаде ни се [Сюба] от [Котада] от [Анас], казал: Пророкът (с.а.с.) е казал: „Никой от вас няма да повярва, докато не го обикне повече от родителите си, децата си и цялото човечество.“
Хадиси
Имам Бухари : 15
حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ الْمُثَنَّى قَالَ حَدَّثَنَا عَبْدُ الْوَهَّابِ الثَّقَفِيُّ قَالَ حَدَّثَنَا أَيُّوبُ عَنْ أَبِي قِلَابَةَ عَنْ أَنَسِ بْنِ مَالِكٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُعَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ ثَلَاثٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ وَجَدَ حَلَاوَةَ الْإِيمَانِ أَنْ يَكُونَ اللَّهُ وَرَسُولُهُ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِمَّا سِوَاهُمَا وَأَنْ يُحِبَّ الْمَرْءَ لَا يُحِبُّهُ إِلَّا لِلَّهِ وَأَنْ يَكْرَهَ أَنْ يَعُودَ فِي الْكُفْرِ كَمَا يَكْرَهُ أَنْ يُقْذَفَ فِي النَّارِ
Предано ни е [Мухамед бин Ал-Мутсанна], предано ни е [Абдул Уахаб Атс Цакафи], предано ни е [Аюб] от [Абу Килаба] от [Анас бин Малик] от Пророка саллаллаху алейхи уа саллям, той е казал: „Три неща, които, ако има в човек, той ще получи сладостта на вярата: Той е направил Аллах и Неговия Пратеник по-обичани за него от всички освен двамата. Ако обича някого, не го обича, освен заради Аллах. И мрази връщането към неверието, както мрази да бъде хвърлен в ада.“
Хадиси
Имам Бухари : 16
حَدَّثَنَا أَبُو الْوَلِيدِ قَالَ حَدَّثَنَا شُعْبَةُ قَالَ أَخْبَرَنِي عَبْدُ اللَّهِ بْنُ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ جَبْرٍ قَالَ سَمِعْتُ أَنَسًاعَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ آيَةُ الْإِيمَانِ حُبُّ الْأَنْصَارِ وَآيَةُ النِّفَاقِ بُغْضُ الْأَنْصَارِ
[Абу Ал-Уалид] ни каза, ни каза [Сюба] ми каза [Абдулах бин Абдула бин Джабар], каза; Чух [Анас] от Пророка саллаллаху алейхи уа саллям да казва: „Признакът на вярата е да обичаш ансарите, а признакът на нифак е да мразиш ансарите“.
Хадиси
Имам Бухари : 17
حَدَّثَنَا أَبُو الْيَمَانِ قَالَ أَخْبَرَنَا شُعَيْبٌ عَنْ الزُّهْرِيِّ قَالَ أَخْبَرَنِي أَبُو إِدْرِيسَ عَائِذُ اللَّهِ بْنُ عَبْدِ اللَّهِ أَنَّ عُبَادَةَ بْنَ الصَّامِتِ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُوَكَانَ شَهِدَ بَدْرًا وَهُوَ أَحَدُ النُّقَبَاءِ لَيْلَةَ الْعَقَبَةِ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ وَحَوْلَهُ عِصَابَةٌ مِنْ أَصْحَابِهِ بَايِعُونِي عَلَى أَنْ لَا تُشْرِكُوا بِاللَّهِ شَيْئًا وَلَا تَسْرِقُوا وَلَا تَزْنُوا وَلَا تَقْتُلُوا أَوْلَادَكُمْ وَلَا تَأْتُوا بِبُهْتَانٍ تَفْتَرُونَهُ بَيْنَ أَيْدِيكُمْ وَأَرْجُلِكُمْ وَلَا تَعْصُوا فِي مَعْرُوفٍ فَمَنْ وَفَى مِنْكُمْ فَأَجْرُهُ عَلَى اللَّهِ وَمَنْ أَصَابَ مِنْ ذَلِكَ شَيْئًا فَعُوقِبَ فِي الدُّنْيَا فَهُوَ كَفَّارَةٌ لَهُ وَمَنْ أَصَابَ مِنْ ذَلِكَ شَيْئًا ثُمَّ سَتَرَهُ اللَّهُ فَهُوَ إِلَى اللَّهِ إِنْ شَاءَ عَفَا عَنْهُ وَإِنْ شَاءَ عَاقَبَهُ فَبَايَعْنَاهُ عَلَى ذَلِك
Каза ни [Абу Ал Яман], каза ни [Сюайб] от [Аз Зухри] каза, каза ни [Абу Идрис Айдзуллах бин Абдулах], че [Убада бин Аш Шамит] е бил негов приятел, участвал в битката при Бадр и е бил един от онези, които са положили клетва в нощта на Акоба, каза той; че Пророкът (с.а.с.) е казал, когато е бил сред някои от своите сподвижници: „Заклейте ми се във вярност да не съдружавате с Аллах за нищо, да не крадете, да не прелюбодействате, да не убивате децата си, да не измисляте лъжи, които измисляте между ръцете и краката си, да не се подчинявате на нищо, което е праведно. Който от вас изпълни това, неговата награда е при Аллах, а който го наруши, Аллах го наказва в света - тогава това е невярно за него. А който наруши тези неща и Аллах ги покрие (не го наказва в света), тогава делата му се връщат при Аллах. Ако Той пожелае, Той ще му прости или ще бъде наказан.“ И така, ние му се заклехме във вярност за тези неща.
Хадиси
Имам Бухари : 18
حَدَّثَنَا عَبْدُ اللَّهِ بْنُ مَسْلَمَةَ عَنْ مَالِكٍ عَنْ عَبْدِ الرَّحْمَنِ بْنِ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَبْدِ الرَّحْمَنِ بْنِ أَبِي صَعْصَعَةَ عَنْ أَبِيهِ عَنْ أَبِي سَعِيدٍ الْخُدْرِيِّ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ أَنَّهُ قَالَقَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يُوشِكُ أَنْ يَكُونَ خَيْرَ مَالِ الْمُسْلِمِ غَنَمٌ يَتْبَعُ بِهَا شَعَفَ الْجِبَالِ وَمَوَاقِعَ الْقَطْرِ يَفِرُّ بِدِينِهِ مِنْ الْفِتَنِ
Предаде ни [Абдулах бин Маслама] от [Малик] от [Абдурахман бин Абдулах бин Абдурахман бин Абдурахман бин Абу Ша'Ша'ах] от [баща му] от [Абу Са'ид Ал Худри], че е казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Почти се случи (веднъж) най-доброто съкровище на мюсюлманина да бъде козата, която пасе на върха на планината и на отдалечени места си тръгваше с нея. Неговата религия се дължи на страх от клевета.“
Хадиси
Имам Бухари : 19
حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ سَلَامٍ قَالَ أَخْبَرَنَا عَبْدَةُ عَنْ هِشَامٍ عَنْ أَبِيهِ عَنْ عَائِشَةَ قَالَتْكَانَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ إِذَا أَمَرَهُمْ أَمَرَهُمْ مِنْ الْأَعْمَالِ بِمَا يُطِيقُونَ قَالُوا إِنَّا لَسْنَا كَهَيْئَتِكَ يَا رَسُولَ اللَّهِ إِنَّ اللَّهَ قَدْ غَفَرَ لَكَ مَا تَقَدَّمَ مِنْ ذَنْبِكَ وَمَا تَأَخَّرَ فَيَغْضَبُ حَتَّى يُعْرَفَ الْغَضَبُ فِي وَجْهِهِ ثُمَّ يَقُولُ إِنَّ أَتْقَاكُمْ وَأَعْلَمَكُمْ بِاللَّهِ أَنَا
[Мухаммед бин Салам] ни е казал, съобщил ни е [Абда] от [Хишам] от [баща му] от [Аиша], която е казала: „Когато Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям) заповядал на своите сподвижници да вършат дела, които са способни да извършат, тогава сподвижниците казали: „Ние не сме като вас, о, Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам), защото ти са простени миналите и бъдещите грехове.“ Тогава той, хвала на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам), се разгневил, което можело да се види от лицето му, след което казал: „Наистина, най-благочестивият и най-разбиращият Аллах сред вас съм аз.“
Хадиси
Имам Бухари : 20
حَدَّثَنَا سُلَيْمَانُ بْنُ حَرْبٍ قَالَ حَدَّثَنَا شُعْبَةُ عَنْ قَتَادَةَ عَنْ أَنَسِ بْنِ مَالِكٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُعَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ ثَلَاثٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ وَجَدَ حَلَاوَةَ الْإِيمَانِ مَنْ كَانَ اللَّهُ وَرَسُولُهُ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِمَّا سِوَاهُمَا وَمَنْ أَحَبَّ عَبْدًا لَا يُحِبُّهُ إِلَّا لِلَّهِ عَزَّ وَجَلَّ وَمَنْ يَكْرَهُ أَنْ يَعُودَ فِي الْكُفْرِ بَعْدَ إِذْ أَنْقَذَهُ اللَّهُ مِنْهُ كَمَا يَكْرَهُ أَنْ يُلْقَى فِي النَّارِ
Предано ни е [Сулейман бин Харб], предано ни е [Сю'ба] от [Котада] от [Анас бин Малик] от Пророка саллаллаху алейхи уа саллям, той е казал: „Три (неща), които човек, ако има, ще получи сладостта на вярата: Аллах и Неговият Пратеник са му по-обичани от тези двамата. И който обича някого, той не го обича, освен заради Аллах аз уаджалла. А който го мрази, се връща към неверието, сякаш е мразел да бъде хвърлен в ада.“
