Hadits Perwakilan
Nabi sering menyendiri di Gua Hira untuk beribadah sebelum kenabian dan Malaikat Jibril mendatangi beliau di Gua Hira dan memeluk hingga tiga kali
Имам Муслим : 231حَدَّثَنِي أَبُو الطَّاهِرِ أَحْمَدُ بْنُ عَمْرِو بْنِ عَبْدِ اللَّهِ بْنِ عَمْرِو بْنِ سَرْحٍ أَخْبَرَنَا ابْنُ وَهْبٍ قَالَ أَخْبَرَنِي يُونُسُ عَنْ ابْنِ شِهَابٍ قَالَ حَدَّثَنِي عُرْوَةُ بْنُ الزُّبَيْرِ أَنَّ عَائِشَةَ زَوْجَ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَخْبَرَتْهُ أَنَّهَا قَالَتْ كَانَ أَوَّلُ مَا بُدِئَ بِهِ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْ الْوَحْيِ الرُّؤْيَا الصَّادِقَةَ فِي النَّوْمِ فَكَانَ لَا يَرَى رُؤْيَا إِلَّا جَاءَتْ مِثْلَ فَلَقِ الصُّبْحِ ثُمَّ حُبِّبَ إِلَيْهِ الْخَلَاءُ فَكَانَ يَخْلُو بِغَارِ حِرَاءٍ يَتَحَنَّثُ فِيهِ وَهُوَ التَّعَبُّدُ اللَّيَالِيَ أُوْلَاتِ الْعَدَدِ قَبْلَ أَنْ يَرْجِعَ إِلَى أَهْلِهِ وَيَتَزَوَّدُ لِذَلِكَ ثُمَّ يَرْجِعُ إِلَى خَدِيجَةَ فَيَتَزَوَّدُ لِمِثْلِهَا حَتَّى فَجِئَهُ الْحَقُّ وَهُوَ فِي غَارِ حِرَاءٍ فَجَاءَهُ الْمَلَكُ فَقَالَ اقْرَأْ قَالَ مَا أَنَا بِقَارِئٍ قَالَ فَأَخَذَنِي فَغَطَّنِي حَتَّى بَلَغَ مِنِّي الْجَهْدَ ثُمَّ أَرْسَلَنِي فَقَالَ اقْرَأْ قَالَ قُلْتُ مَا أَنَا بِقَارِئٍ قَالَ فَأَخَذَنِي فَغَطَّنِي الثَّانِيَةَ حَتَّى بَلَغَ مِنِّي الْجَهْدَ ثُمَّ أَرْسَلَنِي فَقَالَ أَقْرَأْ فَقُلْتُ مَا أَنَا بِقَارِئٍ فَأَخَذَنِي فَغَطَّنِي الثَّالِثَةَ حَتَّى بَلَغَ مِنِّي الْجَهْدَ ثُمَّ أَرْسَلَنِي فَقَالَ { اقْرَأْ بِاسْمِ رَبِّكَ الَّذِي خَلَقَ خَلَقَ الْإِنْسَانَ مِنْ عَلَقٍ اقْرَأْ وَرَبُّكَ الْأَكْرَمُ الَّذِي عَلَّمَ بِالْقَلَمِ عَلَّمَ الْإِنْسَانَ مَا لَمْ يَعْلَمْ } فَرَجَعَ بِهَا رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ تَرْجُفُ بَوَادِرُهُ حَتَّى دَخَلَ عَلَى خَدِيجَةَ فَقَالَ زَمِّلُونِي زَمِّلُونِي فَزَمَّلُوهُ حَتَّى ذَهَبَ عَنْهُ الرَّوْعُ ثُمَّ قَالَ لِخَدِيجَةَ أَيْ خَدِيجَةُ مَا لِي وَأَخْبَرَهَا الْخَبَرَ قَالَ لَقَدْ خَشِيتُ عَلَى نَفْسِي قَالَتْ لَهُ خَدِيجَةُ كَلَّا أَبْشِرْ فَوَاللَّهِ لَا يُخْزِيكَ اللَّهُ أَبَدًا وَاللَّهِ إِنَّكَ لَتَصِلُ الرَّحِمَ وَتَصْدُقُ الْحَدِيثَ وَتَحْمِلُ الْكَلَّ وَتَكْسِبُ الْمَعْدُومَ وَتَقْرِي الضَّيْفَ وَتُعِينُ عَلَى نَوَائِبِ الْحَقِّ فَانْطَلَقَتْ بِهِ خَدِيجَةُ حَتَّى أَتَتْ بِهِ وَرَقَةَ بْنَ نَوْفَلِ بْنِ أَسَدِ بْنِ عَبْدِ الْعُزَّى وَهُوَ ابْنُ عَمِّ خَدِيجَةَ أَخِي أَبِيهَا وَكَانَ امْرَأً تَنَصَّرَ فِي الْجَاهِلِيَّةِ وَكَانَ يَكْتُبُ الْكِتَابَ الْعَرَبِيَّ وَيَكْتُبُ مِنْ الْإِنْجِيلِ بِالْعَرَبِيَّةِ مَا شَاءَ اللَّهُ أَنْ يَكْتُبَ وَكَانَ شَيْخًا كَبِيرًا قَدْ عَمِيَ فَقَالَتْ لَهُ خَدِيجَةُ أَيْ عَمِّ اسْمَعْ مِنْ ابْنِ أَخِيكَ قَالَ وَرَقَةُ بْنُ نَوْفَلٍ يَا ابْنَ أَخِي مَاذَا تَرَى فَأَخْبَرَهُ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ خَبَرَ مَا رَآهُ فَقَالَ لَهُ وَرَقَةُ هَذَا النَّامُوسُ الَّذِي أُنْزِلَ عَلَى مُوسَى صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَا لَيْتَنِي فِيهَا جَذَعًا يَا لَيْتَنِي أَكُونُ حَيًّا حِينَ يُخْرِجُكَ قَوْمُكَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَوَ مُخْرِجِيَّ هُمْ قَالَ وَرَقَةُ نَعَمْ لَمْ يَأْتِ رَجُلٌ قَطُّ بِمَا جِئْتَ بِهِ إِلَّا عُودِيَ وَإِنْ يُدْرِكْنِي يَوْمُكَ أَنْصُرْكَ نَصْرًا مُؤَزَّرًا و حَدَّثَنِي مُحَمَّدُ بْنُ رَافِعٍ حَدَّثَنَا عَبْدُ الرَّزَّاقِ أَخْبَرَنَا مَعْمَرٌ قَالَ قَالَ الزُّهْرِيُّ وَأَخْبَرَنِي عُرْوَةُ عَنْ عَائِشَةَ أَنَّهَا قَالَتْ أَوَّلُ مَا بُدِئَ بِهِ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْ الْوَحْيِ وَسَاقَ الْحَدِيثَ بِمِثْلِ حَدِيثِ يُونُسَ غَيْرَ أَنَّهُ قَالَ فَوَاللَّهِ لَا يُحْزِنُكَ اللَّهُ أَبَدًا وَقَالَ قَالَتْ خَدِيجَةُ أَيْ ابْنَ عَمِّ اسْمَعْ مِنْ ابْنِ أَخِيكَ و حَدَّثَنِي عَبْدُ الْمَلِكِ بْنُ شُعَيْبِ بْنِ اللَّيْثِ قَالَ حَدَّثَنِي أَبِي عَنْ جَدِّي قَالَ حَدَّثَنِي عُقَيْلُ بْنُ خَالِدٍ قَالَ ابْنُ شِهَابٍ سَمِعْتُ عُرْوَةَ بْنَ الزُّبَيْرِ يَقُولُ قَالَتْ عَائِشَةُ زَوْجُ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَرَجَعَ إِلَى خَدِيجَةَ يَرْجُفُ فُؤَادُهُ وَاقْتَصَّ الْحَدِيثَ بِمِثْلِ حَدِيثِ يُونُسَ وَمَعْمَرٍ وَلَمْ يَذْكُرْ أَوَّلَ حَدِيثِهِمَا مِنْ قَوْلِهِ أَوَّلُ مَا بُدِئَ بِهِ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ مِنْ الْوَحْيِ الرُّؤْيَا الصَّادِقَةُ وَتَابَعَ يُونُسَ عَلَى قَوْلِهِ فَوَاللَّهِ لَا يَخْزِيكَ اللَّهُ أَبَدًا وَذَكَرَ قَوْلَ خَدِيجَةَ أَيْ ابْنَ عَمِّ اسْمَعْ مِنْ ابْنِ أَخِيكَ
[Абу ат-Тахир Ахмад бин Амру бин Абдула бин Амру бин Сарх] ни е казал [Ибну Уахб], казал ми е [Юнус] от [Ибн Шихаб], казал ни е [Урва бин аз-Зубайр], че [Айся], съпругата на Пророка (с.а.с.), му е казала: „Откровението на Пратеника на Аллах (с.а.с.), първото нещо, което се е случило, е било под формата на истински сън. Той не е сънувал, но е било като тишината на зората, след което е обичал да се оттегля в пещерата Хира. Там е прекарал няколко нощи в поклонение на Аллах. За тази цел той е донесъл няколко откровения, когато е бил в пещерата Хира. Откровението е било предадено от ангел Гавраил, казвайки: „Чети, о, Мохамед!“ Той е казал: „Не съм добър в четенето.“ Пратеникът на Аллах е казал: „Тогава“ Ангелът ме хвана и ме прегърна силно, когато се почувствах уморен, ме пусна. После каза: „Чети, о, Мохамед!“ Той каза: „Аз тогава отговорих: „Не мога да чета.“ Той продължи: „След това Гавраил ме хвана отново и ме прегърна силно, докато когато се почувствах уморен, той ме пусна отново. После каза: „Чети, о, Мохамед!“ Той каза: „Аз тогава отговорих: „Не съм добър в четенето.“ Той продължи: „Джибрил отново ме сграбчи и ме прегърна силно, така че когато се почувствах уморен, ме пусна. След това прочете думите на Аллах: „(Прочети, о, Мухаммед, в името на твоя Господ, който е създал всички създания. Той е създал човека от съсирек кръв, прочети го и твоят Господ, Всемилостивият, е този, който учи човека чрез перото. Той учи човека на нещо непознато)“ (Коран, ал-Алак: 1-5). След този инцидент той се прибра у дома в състояние на страх, докато не срещна Хадиджа, която му каза: „Покрий ме! Покрий ме.“ Тогава Хадиджа му даде одеяло, така че чувството на трепет изчезна от него. След това той каза на Хадиджа: „О, Хадиджа! Какво ми се случи?“ Той разказа и всички събития, които се бяха случили. Той отново каза: „Наистина се тревожа за себе си.“ Хадиджа продължила да го утешава, казвайки: „Не бъди такъв, развесели се! Кълна се в Аллах, Аллах никога няма да те унижи. В името на Аллах! Наистина, ти си свързал връзки на братство, говорил си честно, носил си бремето на другите хора, обичал си да се опитваш за нещо, което не съществува, забавлявал си гости и винаги си защитавал факторите на истината.“ Хадиджа веднага отишла да се срещне с Варака бин Науфал бин Асад бин Абдул Уза, братовчед на Хадиджа. Той бил християнин по време на ерата на Джахилията. Обичал да пише на арабски език и написал доста от Библията на арабски език. По това време той бил стар и сляп. Хадиджа му казала: „Чичо! (Чичо е прякор, често използван от арабите за братовчеди и т.н., защото ги уважават, защото са по-възрастни) Чуй историята на сина на брат си.“ Варака бин Науфал каза: „О, сине на брат ми! Какво се случи?“ Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) разказа всички събития, които беше преживял. Чувайки това, Варака каза: „Това е закон, който някога е бил низпослан на Пророка Муса. Би било по-добре, ако бях още млад, когато беше отгледан за Пророк. Също така би било добре, ако бях още жив, когато бъдеш изгонен от твоя народ.“ Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) подчерта: „Ще ме изгонят ли?“ Варака отговори: „Да, не всеки Пророк, който се издигне, носи задача като теб, но определено ще бъде мразен.“ „Ако бях все още жив по твое време, определено щях да те помагам и защитавам.“ И ни е казал [Мухаммед бин Рафи], ни е казал [Абдуразак], ни е казал [Ма'мар], той е казал [аз-Зухри] е казал, И ни е казал [Урва] от [Айся], че е казал: „Първото откровение на Пратеника на Аллах (с.а.с.) беше... след това той предаде хадис като хадиса на Юнус, само че каза: „Кълна се в Аллах, Аллах няма да те натъжава вечно.“ И той каза: „Хадиджа каза: „О, чичо мой, послушай сина на брат си.““ И той ни каза [Абдул Малик бин Сюайб бин ал-Лайтс], каза ни [баща ми] от [дядо ми], каза ни [Укайл бин Халид], казал [Ибн Шихаб], че чух [Урва бин аз-Зубайр] да казва: [Айся], съпругата на Пророка (с.а.с.), каза: „После той се върна при Хадиджа в състояние на страх“, след което разказва хадиси като хадиса на Юнус и Ма'мар. Просто не спомена началото на втория хадис: „Първото откровение на Пророка (с.а.с.), което се случи, беше истински сън.“ И последва думите на Юнус: „Кълна се в Аллах, Аллах няма да те унижава завинаги.“ След това спомена думите на Хадиджа: „О, чичо мой, послушай сина на брат си.“