Hadits Perwakilan
Penangkapan dan pembunuhan Khubaib bin 'Adiy RA oleh Abu Sirwa'ah pada peristiwa Ar-Raji'
Имам Бухари : 2818حَدَّثَنَا أَبُو الْيَمَانِ أَخْبَرَنَا شُعَيْبٌ عَنْ الزُّهْرِيِّ قَالَ أَخْبَرَنِي عَمْرُو بْنُ أَبِي سُفْيَانَ بْنِ أَسِيدِ بْنِ جَارِيَةَ الثَّقَفِيُّ وَهُوَ حَلِيفٌ لِبَنِي زُهْرَةَ وَكَانَ مِنْ أَصْحَابِ أَبِي هُرَيْرَةَ أَنَّ أَبَا هُرَيْرَةَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَبَعَثَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ عَشَرَةَ رَهْطٍ سَرِيَّةً عَيْنًا وَأَمَّرَ عَلَيْهِمْ عَاصِمَ بْنَ ثَابِتٍ الْأَنْصَارِيَّ جَدَّ عَاصِمِ بْنِ عُمَرَ بْنِ الْخَطَّابِ فَانْطَلَقُوا حَتَّى إِذَا كَانُوا بِالْهَدَأَةِ وَهُوَ بَيْنَ عُسْفَانَ وَمَكَّةَ ذُكِرُوا لِحَيٍّ مِنْ هُذَيْلٍ يُقَالُ لَهُمْ بَنُو لَحْيَانَ فَنَفَرُوا لَهُمْ قَرِيبًا مِنْ مِائَتَيْ رَجُلٍ كُلُّهُمْ رَامٍ فَاقْتَصُّوا آثَارَهُمْ حَتَّى وَجَدُوا مَأْكَلَهُمْ تَمْرًا تَزَوَّدُوهُ مِنْ الْمَدِينَةِ فَقَالُوا هَذَا تَمْرُ يَثْرِبَ فَاقْتَصُّوا آثَارَهُمْ فَلَمَّا رَآهُمْ عَاصِمٌ وَأَصْحَابُهُ لَجَئُوا إِلَى فَدْفَدٍ وَأَحَاطَ بِهِمْ الْقَوْمُ فَقَالُوا لَهُمْ انْزِلُوا وَأَعْطُونَا بِأَيْدِيكُمْ وَلَكُمْ الْعَهْدُ وَالْمِيثَاقُ وَلَا نَقْتُلُ مِنْكُمْ أَحَدًا قَالَ عَاصِمُ بْنُ ثَابِتٍ أَمِيرُ السَّرِيَّةِ أَمَّا أَنَا فَوَاللَّهِ لَا أَنْزِلُ الْيَوْمَ فِي ذِمَّةِ كَافِرٍ اللَّهُمَّ أَخْبِرْ عَنَّا نَبِيَّكَ فَرَمَوْهُمْ بِالنَّبْلِ فَقَتَلُوا عَاصِمًا فِي سَبْعَةٍ فَنَزَلَ إِلَيْهِمْ ثَلَاثَةُ رَهْطٍ بِالْعَهْدِ وَالْمِيثَاقِ مِنْهُمْ خُبَيْبٌ الْأَنْصَارِيُّ وَابْنُ دَثِنَةَ وَرَجُلٌ آخَرُ فَلَمَّا اسْتَمْكَنُوا مِنْهُمْ أَطْلَقُوا أَوْتَارَ قِسِيِّهِمْ فَأَوْثَقُوهُمْ فَقَالَ الرَّجُلُ الثَّالِثُ هَذَا أَوَّلُ الْغَدْرِ وَاللَّهِ لَا أَصْحَبُكُمْ إِنَّ لِي فِي هَؤُلَاءِ لَأُسْوَةً يُرِيدُ الْقَتْلَى فَجَرَّرُوهُ وَعَالَجُوهُ عَلَى أَنْ يَصْحَبَهُمْ فَأَبَى فَقَتَلُوهُ فَانْطَلَقُوا بِخُبَيْبٍ وَابْنِ دَثِنَةَ حَتَّى بَاعُوهُمَا بِمَكَّةَ بَعْدَ وَقْعَةِ بَدْرٍ فَابْتَاعَ خُبَيْبًا بَنُو الْحَارِثِ بْنِ عَامِرِ بْنِ نَوْفَلِ بْنِ عَبْدِ مَنَافٍ وَكَانَ خُبَيْبٌ هُوَ قَتَلَ الْحَارِثَ بْنَ عَامِرٍ يَوْمَ بَدْرٍ فَلَبِثَ خُبَيْبٌ عِنْدَهُمْ أَسِيرًافَأَخْبَرَنِي عُبَيْدُ اللَّهِ بْنُ عِيَاضٍ أَنَّ بِنْتَ الْحَارِثِ أَخْبَرَتْهُ أَنَّهُمْ حِينَ اجْتَمَعُوا اسْتَعَارَ مِنْهَا مُوسَى يَسْتَحِدُّ بِهَا فَأَعَارَتْهُ فَأَخَذَ ابْنًا لِي وَأَنَا غَافِلَةٌ حِينَ أَتَاهُ قَالَتْ فَوَجَدْتُهُ مُجْلِسَهُ عَلَى فَخِذِهِ وَالْمُوسَى بِيَدِهِ فَفَزِعْتُ فَزْعَةً عَرَفَهَا خُبَيْبٌ فِي وَجْهِي فَقَالَ تَخْشَيْنَ أَنْ أَقْتُلَهُ مَا كُنْتُ لِأَفْعَلَ ذَلِكَ وَاللَّهِ مَا رَأَيْتُ أَسِيرًا قَطُّ خَيْرًا مِنْ خُبَيْبٍ وَاللَّهِ لَقَدْ وَجَدْتُهُ يَوْمًا يَأْكُلُ مِنْ قِطْفِ عِنَبٍ فِي يَدِهِ وَإِنَّهُ لَمُوثَقٌ فِي الْحَدِيدِ وَمَا بِمَكَّةَ مِنْ ثَمَرٍ وَكَانَتْ تَقُولُ إِنَّهُ لَرِزْقٌ مِنْ اللَّهِ رَزَقَهُ خُبَيْبًا فَلَمَّا خَرَجُوا مِنْ الْحَرَمِ لِيَقْتُلُوهُ فِي الْحِلِّ قَالَ لَهُمْ خُبَيْبٌ ذَرُونِي أَرْكَعْ رَكْعَتَيْنِ فَتَرَكُوهُ فَرَكَعَ رَكْعَتَيْنِ ثُمَّ قَالَ لَوْلَا أَنْ تَظُنُّوا أَنَّ مَا بِي جَزَعٌ لَطَوَّلْتُهَا اللَّهُمَّ أَحْصِهِمْ عَدَدًا مَا أُبَالِي حِينَ أُقْتَلُ مُسْلِمًاعَلَى أَيِّ شِقٍّ كَانَ لِلَّهِ مَصْرَعِيوَذَلِكَ فِي ذَاتِ الْإِلَهِ وَإِنْ يَشَأْيُبَارِكْ عَلَى أَوْصَالِ شِلْوٍ مُمَزَّعِفَقَتَلَهُ ابْنُ الْحَارِثِ فَكَانَ خُبَيْبٌ هُوَ سَنَّ الرَّكْعَتَيْنِ لِكُلِّ امْرِئٍ مُسْلِمٍ قُتِلَ صَبْرًا فَاسْتَجَابَ اللَّهُ لِعَاصِمِ بْنِ ثَابِتٍ يَوْمَ أُصِيبَ فَأَخْبَرَ النَّبِيُّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ أَصْحَابَهُ خَبَرَهُمْ وَمَا أُصِيبُوا وَبَعَثَ نَاسٌ مِنْ كُفَّارِ قُرَيْشٍ إِلَى عَاصِمٍ حِينَ حُدِّثُوا أَنَّهُ قُتِلَ لِيُؤْتَوْا بِشَيْءٍ مِنْهُ يُعْرَفُ وَكَانَ قَدْ قَتَلَ رَجُلًا مِنْ عُظَمَائِهِمْ يَوْمَ بَدْرٍ فَبُعِثَ عَلَى عَاصِمٍ مِثْلُ الظُّلَّةِ مِنْ الدَّبْرِ فَحَمَتْهُ مِنْ رَسُولِهِمْ فَلَمْ يَقْدِرُوا عَلَى أَنْ يَقْطَعَ مِنْ لَحْمِهِ شَيْئًا
[Абу Ал Яман] ни е съобщил [Сюайб] от [Аз Зухрий], че [Амру бин Аби Суфян бин Асид бин Джария Атс Цакофий] е бил съюзник на Бани Зухрох и е бил сред сподвижниците на Абу Хурайра, че [Абу Хурайра радж. ал.х.] е казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) изпратил военна експедиция с десет мъже за шпиони и назначил Ашим бин Сабит Ал Аншори, дядото на Ашим бин Умар бин Ал Хатсоб, за водач на войските. Те тръгнали, докато когато стигнали до Ал Хада, място между Ушфан и Мека, за тяхното присъствие било съобщено на хората от племето Худзайл, които обикновено се наричат Бану Лахян. Тогава това племе мобилизирало почти двеста мъже, всички експерти по стрелба с лък. Те също така търсили следи от местонахождението на членовете на мюсюлманската военна експедиция. Когато ги видели, Ашим и войските му се скрили зад малък хълм (фад-фад). Но племето веднага ги обградило и извикало: „Слезте и ни предайте това, което е в ръцете ви. За вас има гаранция и споразумение, така че няма да убием никого от вас.“ Ашим бин Сабит, като водач на военната експедиция, казал: „Що се отнася до мен, в името на Аллах, няма да се откажа от гаранцията на неверник. О, Аллах, кажи на Твоя Пророк за нашето положение.“ И така, племето ги атакувало със стрели, докато не убили Ашим и седем от неговите мъже. Накрая тримата оцелели членове на експедицията слезли, като се съгласили на гаранции и споразумения. Сред тях били Хубайб Ал Аншори и Ибну Дацинах и още един човек. (След като тримата паднали) те го хванали и пуснали тетивите на лъка си, за да вържат тримата. Третият човек казал: „Това е началото на предателството. В името на Аллах, няма да те последвам. Наистина те са за мен пример.“ Това, което той имаше предвид, беше техният приятел, който беше убит. Затова го завлякоха и го принудиха да ги последва, но той отказа, докато накрая не го убиха. След това те тръгнаха с Хубайб и Ибн Дацина, докато накрая не ги продадоха и двамата в Мека след битката при Бадр. Хубайб беше купен от Бану Ал Харит бин Амир бин Науфал бин Абду Манаф. Преди това Хубайб беше човекът, който уби Ал Харит бин Амир по време на битката при Бадр. Така Хубайб беше в ръцете им като пленник. [Убайдула бин Иядл] ми каза, че [дъщерята на Ал Харит (Зайнаб)] му е казала, че когато са се съгласили (да убият Хубайб), Хубайб е взел назаем (на Зайнаб) бръснач, за да обръсне срамните си косми, така че той ѝ го е дал назаем. След това Хубайб взе детето ми, когато бях невнимателен, защото детето ми се приближи до него. (Зейнаб) каза: „Намерих сина си в скута му, докато той (Хубайб) държеше бръснач. Бях наистина шокирана в този момент.“ Хубайб видя шока на лицето ми и каза: „Притесняваш ли се, че ще го убия? Наистина няма да го направя.“ (Зайнаб каза); Наистина, кълна се в Аллах, никога не съм виждала затворник толкова добър като Хубайб. Кълна се в Аллах, веднъж го намерих да ядеше грозде от ръцете си, въпреки че ръцете му бяха оковани с желязо, а освен това в Мека не беше сезонът за плодове.“ Той каза: „Наистина това беше благословия от Аллах, която Той даде на Хубайб.“ Тогава в ракаата се каза: „Ако не беше фактът, че бихте си помислили, че се страхувам, разбира се, щях да удължа молитвата си.“ „О, Аллах, унищожи ги всички.“ (След това той скандира): „Не ме интересува, стига да бъда убит като мюсюлманин # В коя част от тялото си бях убит по пътя на Аллах.“ – отговорил той на молитвата на Ашим бин Сабит, когато бил убит. Тогава Пророкът (с.а.с.) съобщил на своите сподвижници новината за тях и за бедствието, което са преживели. (По време на смъртта на Ашим) курейшите неверници изпратили хора при Ашим и им казали, че е бил убит, за да дойдат да вземат нещо от тялото му, за да могат да го разпознаят. За да си отмъсти на Ашим, Аллах изпратил при Ашим армия от пчели, които го защитили от неверните пратеници на курейшите, така че те не могли да вземат нито едно парче плът от тялото му.